— Разбира се, Си Джей. С какво мога да бъда полезна?
— Можеш ли да направиш една проверка в базата данни на Интерпол да видим дали ще излезе нещо. Тук, в Маями, заловихме един заподозрян сериен изнасилвач, който много е пътувал извън САЩ, главно из по-бедни южноамерикански страни. Също в Мексико и Филипините. Интересува ме дали нещо ще съвпадне с нашите данни.
— Какви са вашите данни?
— Той е бял мъж на около четиридесет. Употребява маски. Изглежда, харесва клоунски и на извънземни, но може би използва и други образи от празника на Хелоуин, тоя тип гумени маски. Обикновено прониква в приземните етажи и напада жени, които живеят сами. Явно ги следи известно време, преди да ги нападне. Предпочитаното му оръжие е нож и винаги връзва жертвите си. — Пое си дъх и продължи със спокоен равен глас, поне според собствената си оценка. — Имаме доказателства, че е садист. Доставя му удоволствие да измъчва. Открихме няколко момичета, тежко увредени в гърдите и вагиналната област.
Чуваше как Кристин си води бележки от другата страна на линията.
— Това ли е? — попита.
— Да. Прегледай за последните десет години. Впрочем започни от 1990-а. По това време е започнал да пътува.
— Имате ли материал за ДНК-тест?
— Не. Абсолютно нищо. Не разполагаме с отпечатъци, нито със семенна течност, нито с косми. Оставя местопрестъплението съвършено чисто.
— Как е името на заподозрения?
— Пуснах вече името му през Интерпол. Искам да приложа друг подход. Ако опиташ търсене без име, ще ми направиш голяма услуга. Работата е да намеря съвпадения.
— Добре, ще го направя. Кои южноамерикански страни да проверя?
Си Джей взе фотокопието от паспорта на Бантлинг и започна да изрежда:
— Венецуела, Бразилия, Аржентина.
— Разбрах. Спомена още Филипините и Мексико. Има ли и други страни?
— Да, провери Малайзия и Индия.
— Ясно. Ще ти се обадя, щом намеря нещо.
— Благодаря, Кристин. Запиши си мобилния ми телефон, ако излезе нещо през почивните дни. 954-346-7793.
— Разбира се. Между другото, какво стана с оня тип, дето застреля семейството си по време на ваканция в Маями? Дето го хванахме в Германия?
— Той получи смъртна присъда!
— О!
Си Джей затвори телефона и се замисли за съобщението на Доминик от миналата вечер. Трябваше да разбере какво е станало в съдебната медицина при Джо Нилсън. Взе отново телефона и набра номера на Мани, надявайки се, че Доминик не е в стаята.
— Buenos dias, госпожо прокурор! Къде бяхте вчера? Липсвахте ни при съдебните медици.
— Здравей, Мани. В оперативния център ли си вече?
— Не ме будалкайте. Станал съм преди двайсетина минути. Сега съм в колата на път към Малката Хавана да си взема сутрешната доза.
— Звучиш като изгладнял наркоман, Мани. Дано кубинското кафе те събуди, иначе не знам какво ще правиш.
— Да ви кажа, дотам съм я докарал, че без кафето изобщо не мога да си събера мислите.
— Смятам да се обадя на Нилсън, но исках първо да те чуя, за да разбера какво е станало вчера.
— Говорихте ли вече с Дом? Той ви търси вчера цял ден.
В нея се надигна чувство за вина и лицето й пламна. Казал ли му е Доминик за техните отношения? За миналата нощ?
— Не. Не още. Ще опитам да се свържа с него по-късно.
— Аха. Така, Нилсън… ако питате мен, той е голяма откачалка, извинете любезния ми тон, та Нилсън каза, че Прадо е била напомпана с халоперидол. Намерил е сериозни количества от дрогата в нея.
— Халоперидол?
— Търговското му име е халдол.
— Същото, което Доминик каза, че било предписано на Бантлинг и го намерил при обиска на къщата?
— Точно така. Психарят ни е постлал тухлена пътечка, която води право до вратата му. — В слушалката се чуваше силна латиноамериканска музика и многобройни гласове, които си говореха на смесица от английски и испански. Мани очевидно беше слязъл от колата, защото го чу да се запъхтява от вървенето.
— Къде си, Мани?
— Нали ви казах. Ще си взема дозата. — Чу го да казва: Mepuede dar dos cafecitos. След което отново се обърна към нея по телефона. — Всъщност, ще ударя две дози. Денят се очертава да бъде дълъг. Трябва да съм във форма.
Телефонната връзка беше много чиста. Прекалено чиста. Тя го чу как преглътна едно след друго кафетата, изпусна дълго „Даа!“ и повлече крака обратно към колата, така предположи тя. Латиноамериканската музика заглъхна.