Нещата се свеждаха до самообладанието. Трябваше да го запази. Да овладее чувствата си, да държи сметка за всичко и да бъде готова на всичко. Не позволявай да те надвие този път! Не му давай да те победи!
След като приключи в съда, тръгна да се срещне с д-р Нилсън и да огледа отново тялото на Ана Прадо. Беше го видяла в нощта, когато я намериха, но искаше сама да се увери в следите от интравенозното вливане. Погребението щеше да е в понеделник и близките бяха определили бдението за събота и неделя, така че това бе последната й възможност да инспектира трупа, преди да го изпратят в обредния дом.
Мани беше прав. Нилсън се палеше твърде много в работата си. Възбудено се мяташе из стаята, докато показваше на Си Джей убожданията от инжекциите отзад, спуканите вени на глезена и дясната й ръка и накрая мястото, където извергът бе прикачвал венозната система и вливал в тялото й парализиращия мивакрон, преди да я умъртви.
Нилсън бе сравнил снимките с тези от аутопсиите на другите девет жертви и бе открил съмнителни следи от венозни инжекции поне при четири от тях. Токсикологичните тестове за халоперидол при шест от телата се бяха оказали положителни. Резултатите от изследванията за мивакуриум хлорид щяха да дойдат след още няколко дни.
Живите обикновено се утешават с мисълта, че когато някой напусне нашия свят, поне душата му намира покой. Може би тази представа помага на хората да понесат по-лесно безмилостната реалност на смъртта, но Си Джей не вярваше в тия неща. Не беше атеистка — вярваше в Бога и ходеше на черква почти всяка неделя. Но що се отнася до смъртта, не можеше да приеме, че покойниците намират покой, особено сполетените от преждевременна насилствена смърт, онези, чиито живот е бил отнет с жестокост и без предупреждение. Те не почиват в мир. Никога няма да го намерят и вечно ще се питат защо е трябвало да си отидат, а крадецът на техния живот необезпокояван си ходи по белия свят, целува майка си и се радва на семейното си щастие. Днес бе дошъл редът на Ана Прадо при погребалния гримьор. Тя лежеше на студената метална количка, косата й — сплъстена от кръвта, миглите й — изскубнати от клепачите, гръдният й кош — грубо зашит с черна връв, лицето й — побеляло, а Си Джей само мислеше колко невъобразимо тъжна е Ана. Тъжна и ужасена. Не, няма покой за нея.
Си Джей пропусна обяда и го замени с едно кафе и нов пакет цигари. Затворена в кабинета си, тя разгърна папката с шестте вестникарски статии, които откри и разпечата предната вечер. Искаше да разбере как са се развили случаите. А не ставаше ясно от публикациите. Затова избра хронологичния подход и се обади най-напред в полицейското управление в Чикаго.
— Регистрация, полицейско управление Чикаго. На телефона Ронда Майкълс.
— Здравейте, обаждам се от прокуратурата на окръг Маями-Дейд. Аз съм прокурор Таунзенд и се надявам да ми помогнете. Нужна ми е информация по един случай на изнасилване във вашия район отпреди доста години, който сте разследвали. За съжаление разполагам с твърде малко данни…
— Номерът на делото? — прекъсна я рязко полицай Майкълс с уморен и сърдит глас. Явно работата й беше да подава стотици сведения на ден на най-различни хора и очевидно не беше в настроение да води разговори.
— Както ви казах, нямам такива данни. Информацията ми е предимно от вестникарска статия от 1989 година.
— Знаете ли името на заподозрения?
— Не. От статията се разбира, че не е открит заподозрян. В това е проблемът. Трябва да науча повече за този случай, защото може би има връзка с разследване, което водим в момента.
— Хм. Няма заподозрян. А как се казва жертвата? Може да потърся по името на жертвата.
— Не зная. Не се споменава в статията.
— Как тогава да ви помогна? — Последва кратко мълчание. — Знаете ли поне датата, на която се е случило? Или адреса? Името на следователя? С какво разполагате?
— Да, зная датата, шестнайсети септември, 1989 година. Адресът е едно-едно-шест-две „Шилер“. Не е посочен номерът на апартамента. Споменава се, че разследването се води от детективи на полицейското управление в Чикаго.
— Добре. Това май ще е достатъчно. Изчакайте. Трябва да пусна данните през системата и да направя няколко проверки. Ще отнеме малко време.