Дванайсет минути по-късно тя отново се обади. Звучеше по-дружелюбно.
— Намерих го. Номерът на полицейския рапорт е F8922234X. Съдържа три страници. Името на жертвата е Уилма Барет, двайсет и девет годишна. Нападната и изнасилена в апартамента си на първия етаж. Апартамент 1А. Това ли търсехте?
— Да. Това трябва да е. Какво е станало после? Разкрит ли е случаят?
— Момент да погледна. Не, не е разкрит. Не са извършени арести. Детективът, натоварен със случая, е Брена, Дийн Брена. Може още да работи при нас. В управлението има хиляди полицаи и аз не познавам всички. Освен това се е случило толкова отдавна. Искате ли да ви прехвърля към отдела за сексуални престъпления?
— Засега не е нужно. Искам да хвърля поглед на полицейския рапорт, за да видя дали има връзка с нашия случай. Можете ли да ми го пратите по факса?
— Разбира се. Но ще отнеме няколко минути. Дайте си номера.
Си Джей го издиктува и тръгна към факса да чака отговора. Секретарският пулт, където се намираха както факсът, така и Марисол, представляваше лабиринт от около десетина бюра, отделени с прегради. Намираше се в центъра на отдела за тежки престъпления, от него тръгваха къси коридори към кабинетите на прокурорите, а един по-дълъг извеждаше към аварийния изход и асансьорите.
Си Джей се почувства като дете, което се появява неканено по джинси и яке в компания на плаж край басейн. Знаеше, че няма работа в лабиринта. Смехът и клюките, които се лееха на воля, мигом секнаха, щом присъствието й до факса беше забелязано. Сякаш безшумен сигнал за тревога пробяга като вълна през пункта и настъпи неловко мълчание.
В щатската прокуратура, както в повечето учреждения и служби, съществуваше негласен социален регламент. Шефовете общуваха с шефове, адвокатите — с адвокати, секретарките и правните помощници — със секретарки и правни помощници. Прескачането на нивата не се изключваше, но със сигурност беше необичайно и рядко явление. А Си Джей бе прекрачила поне три наведнъж. Като заместник-началник спадаше към шефския разряд, а като прокурор — към адвокатския. На всичко отгоре Марисол й беше пряко подчинена, което само по себе си бе достатъчна причина цялото секретарско войнство да образува защитен вал около колежката си. Така че когато Си Джей влезе в лабиринта, врагът застана нащрек и дърдоренето спря.
Тя се усмихна натегнато на втренчените в нея секретарки, докато се молеше наум факсът бързо да се появи, те й отвърнаха със същите изкуствени усмивки. След цяла вечност машината подаде сигнал и пет страници се появиха една след друга. След още една фалшива усмивка тя се спаси в кабинета си и затвори вратата след себе си.
До седем вечерта разговаря с архивните служби на шест полицейски управления и получи копия от техните доклади.
Беше все едно, че чете шест пъти описание на собственото си изнасилване. Начинът на проникване беше един и същ — винаги в апартамент на първия етаж и винаги посред нощ, докато жертвата спи. Начинът на действие беше един и същ — жертвите най-напред бяха завързвани и устата им запушвана от мускулест мъж с гумена клоунска маска, червена перука, червени изкуствени вежди и огромна червена усмивка, или с маска на извънземно с черни очи и светеща уста. Оръжието му неизменно беше назъбен нож, с който ги сплашваше. Инструментите за мъчение варираха при различните жени, но винаги оставяха дълбоки рани. Жертвите свидетелстваха, че са били изнасилвани с бирени бутилки, криви метални предмети, четки за коса. Всяка оставаше физически увредена с непоправими травми във вагиналната област и матката, с обезобразени гърди, но в нито един от случаите той не бе оставил от себе си следа. Никаква сперма, косми, влакна, отпечатъци — никакви веществени доказателства. Абсолютно чисти, непроницаеми местопрестъпления.
Това, което я убеди окончателно, че е бил Бантлинг, не бяха веществените съвпадения, а подробностите от най-лично естество, които насилникът знаеше за своите жертви. Тъкмо тях използваше като инструмент за мъчение. Любимите ресторанти, парфюмите и марките сапуни. Размерите на дрехите, фирмените модели, работните часове и имената на приятелите. За студентката от Калифорнийския университет знаеше с какви бележки е вземала изпитите си, за барманката от Холивуд — точното движение на банковата й сметка през последните три месеца. Рождени дни, годишнини, прякори.
Бантлинг беше, нямаше съмнение. Никакво! Нито един от случаите не бе разкрит, не бе установена връзка между тях. Не бе имало арести, следи, заподозрени. До днес.