Въпреки че Доминик му зададе директно въпроса, той отрече всякаква сексуална връзка с него и се закле, че Бантлинг е хетеросексуален. Обратно, около него винаги имало момичета, било в колата, било по клубовете в Соуби. И те винаги били бляскави красавици, след които мъжете неизменно се обръщали. Най-често руси. В този момент Тан отново избухна в ридания и се хвърли на облеченото от Версаче рамо на Хуан, а Доминик приключи разговора.
Нямаше госпожа Бантлинг, нито бъдеща, нито в проект и според оперативната група никъде не припкаха малки бантлингчета. Със сигурност обаче броят на гаджетата му не беше малък и полицаите продължаваха да ги издирват. Само дето неслучайно нито една от връзките му не бе продължавала повече от една-две срещи. От разпитаните дотогава шест или седем бивши приятелки следователите научиха доста неща. Бантлинг бил извратен. Камшици, вериги, белезници, садомазохистични пособия, видеокамери. Беше изплашил всичките си приятелки, с които детективите разговаряха, въпреки че много от тях имаха известен тротоарен опит и знаеха доста интересни хватки от креватната школовка, смяташе Доминик. Но мненията им за Бил Бантлинг напълно съвпадаха: личност с две лица. Истински джентълмен на скъпите вечери и истински мръсник в леглото. Три от разпитаните момичета се оказаха участнички в домашните видеофилми, които Еди Боуман и Крис Мастерсън намериха в спалнята на Бантлинг. Когато някоя не се съгласявала с прекалените му дори за тях сексуални щения, той изпадал в бяс и ги изритвал от къщата си, без да им повика такси. Едно от момичетата изхвърлил голо и разплакано, та се наложило да моли съседите за дрехи и телефон.
Като се замисля сега, агент Фалконети, вие сте прав. Може би в моя съсед Бил Бантлинг имаше нещо странно!
Той нямаше семейство в Щатите, родителите му бяха загинали преди пет години в Лондон при автомобилна катастрофа. Медиите изпревариха следователите, като се свързаха с близки и роднини в Англия, но там никой не помнеше нещо по-специално за момчето, което всички описваха като тихо и намръщено. Никакви приятели от началното училище, нито от квартала. Никой.
В събота вечерта Доминик и Мани обиколиха клубовете, където момичетата от Стената са били видени за последен път — „Кробар“, „Ликуид“, „Руми“, „Бар Рум“, „Левъл“, „Амнезия“. Разпитаха отново всички бармани и портиерите, като им показваха цветни снимки. За Бантлинг полицията знаеше, че обикаля клубовете. Някои от келнерите наистина го разпознаха като редовен посетител. Винаги изискано облечен и винаги с различно русо и красиво момиче. За съжаление никой не го свърза поне с една от жертвите от Стената и никой не потвърди категорично дали е бил в точния клуб през точната нощ, когато бе изчезнала някоя от тях.
Той напълно съответстваше на портрета, направен от агент Елизабет Амброуз, психоложката от управлението, още след третото убийство на Купидон: бял мъж, между двайсет и пет и петдесет и пет годишен, самотник, с приятна външност, интелигентен, служител в престижна фирма на динамичен пост. Разбира се, този профил отговаряше на доста мъже, включително и на самия Доминик. Но късчетата започваха да се сглобяват, а делото да се оформя, факт по факт. Солиден запас от доказателства, които, поставени в правилния ред, ще се четат като ясно досие. Приятелките на Бантлинг го описваха като сексуално извратен, арогантен и избухлив нарцисист, който не понася отказ. Проявявал садистични склонности и имал слабост към русите жени. Знаеше се, че е посещавал всички клубове, от които бяха изчезвали жертви. Предписаният му халдол, намерен в кръвта на поне шест от жертвите му, го свързваше с тях. Хоби му беше таксидермията — изкуството да изкормяш и препарираш животни — затова боравеше с остри бръсначи и скалпели. Доминик беше сигурен, че откритата човешка кръв в бараката към къщата и по предполагаемото оръжие на убийството ще се окаже на Ана Прадо, чиито осакатен труп откриха в багажника на колата му.
Какви са причините този иначе симпатичен на вид състоятелен мъж с добра работа да превърти, беше друга загадка и не бе необходимо Доминик да я разкрива, за да оформи обвинението. Причините не бяха толкова важни, стига да не изникне въпросът за невменяемостта. Убийствата бяха небивало странни и гнусни и съдебните заседатели можеше да си помислят, че не е възможно да ги е извършило човешко същество, освен ако не е психически разстроено. Като се прибави и фактът, че обвиняемият имаше медицинско досие за психиатрично лечение, обвинението можеше да се окаже пред сериозен проблем. Затова задачата на Доминик беше да намери доказателства, че Бантлинг не само е извършил убийствата, но и ясно е разбирал какво прави. Че е знаел какви са последиците от неговите действия и е съзнавал разликата между добро и зло. Че е измъчвал и убил десет жени не защото е умствено болен, а защото е зъл.