И ето, в десет часа в неделя вечер, той отново стоеше в тъмната стая на оперативната група и разглеждаше снимките на Стената, опитвайки се да сглоби фактите и да попълни досието. От вторник насам бяха провели седемдесет разпита и три обиска, бяха събрали сто седемдесет и четири кутии с веществени доказателства от къщата и колата на Бантлинг, бяха посветили стотици часове на разследването.
Трябва само да знаеш къде да търсиш.
Погледът му се спря на сателитните снимки, там със сини топлийки бяха означени местата, където бяха намерени труповете на момичетата. Защо Бантлинг е избрал тези места? Имаха ли те някакво значение за него?
Разтри слепоочията си и погледна към мобилния си телефон. Искаше му се да набере нейния номер, но се въздържа. Не беше говорил със Си Джей от сряда. Тя остави без последствие всички негови съобщения. Не беше горделивец, но от вчера спря да й звъни. Очевидно тя преживяваше нещо, до което не искаше да го допусне и представата му за отношенията им, вероятно, не е била вярна. Той е голям човек и ще преживее някак нейното отхвърляне, но вече се опасяваше, че пукнатината между тях може да навреди на делото, а със сигурност никой от тях не го искаше. Трябва да измисли начин да възстановят предишните си приятелски и професионални отношения.
Надушваше обаче, че Си Джей Таунзенд таи нещо по-дълбоко — видя и го почувства онази нощ в апартамента й — отколкото бе склонна да разкрие пред него. Държа я в обятията си и осъзна, че нещо в нейния живот ужасно се е продънило и че той иска да го оправи. Видя я уязвима и уплашена, напълно беззащитна, такава, каквато, сигурен бе, тя не би допуснала никой да я види. Точно затова сега й бе толкова трудно да се изправи лице в лице с него.
Какво я уплаши толкова много в съдебната зала, в нейния апартамент? Бантлинг ли? Има ли това дело някакъв особен смисъл за нея? Виждал я бе и преди това да води трудни и сложни дела с много насилие. Винаги се контролираше, винаги владееше положението. Защо сега е толкова притеснена и уплашена? С какво това дело е по-различно за нея?
И защо той самият е толкова загрижен?
38
Точно в девет и десет полицай Виктор Чавес се изправи на прага на кабинета й и почука силно на отворената врата. Беше закъснял с десет минути.
— Прокурор Таунзенд? Си Джей Таунзенд?
Си Джей беше в кабинета си от седем сутринта. Тя погледна младото полицайче, което стискаше в ръка призовката си. Зад него в коридора стояха още двама униформени от Маями Бийч. На пагона на единия имаше сержантски нашивки.
— Идваме за показанията — каза сержантът и избута Чавес, който препречваше входа. — Лу Риберо — представи се той и протегна ръка над бюрото. — Това са Сони Линдеман и Виктор Чавес. Извинете за закъснението, но движението беше много натоварено.
— Струва ми се, че бях планирала явяването ви поотделно, сержант. Поне така наредих на секретарката си. — Си Джей стисна ръката му, намръщи се и погледна програмата си с кръвожадни помисли. Представи си как ще стисне дебелия врат на Марисол, когато я засече следващия път в тоалетната.
— Да, така е, но ние тримата бяхме заедно във вторник на местопрестъплението и решихме, че е по-добре да се явим едновременно, ако не ви затруднява. Често правим така. Пести се време.
Ръцете й отпуснаха гърлото на Марисол.
— Благодаря, сержант, но лично аз предпочитам да говоря със свидетелите поотделно. Доколкото зная, вие трябва да се явите в десет и половина, а полицай Линдеман в дванайсет без петнайсет. Защо вие двамата не седнете в „Пикъл Баръл“, а аз ще ви позвъня, когато свърша с полицай Чавес? Ще се опитам да приключа по-бързо — завърши тя.
Младежът най-сетне пристъпи прага на кабинета.
— Здравейте, госпожо — кимна той. — Аз съм Виктор Чавес.