— Ето го нашият човек — насочи Доминик вниманието си към ложата.
— Хм… затворническият живот май не му понася. Нещо е измършавял. Може да е от храната. Или му липсват забавления — засмя се Мани.
Доминик погледна внимателно Си Джей, но тя бе наведена над чантата си и лицето й не се виждаше.
— Като говорим за дявола — каза Доминик, — съдебният състав май потвърди доста бързо обвинението? Дори аз с моя оптимизъм си мислех, че ще им трябва повече от час.
— Да. Ярс ми каза, че си свършил отлична работа. Съвършеният свидетел, което всъщност и очаквах. — Тя пое дълбоко въздух и вдигна глава, като внимаваше да стои с гръб към ложата, приковала поглед в Доминик. Стараеше се да овладее пълзящия парализиращ страх, който набъбваше в стомаха й, надигаше се към гърлото и пъплеше към нейното помрачаващо съзнание, тласкайки я да се обърне и да срещне очите на лудостта. Не още. Не бе готова още. Знаеше, че Доминик я наблюдава и очаква да види как ще реагира, затова се стремеше да прикрие страха си. — Дом, това ме подсеща, че исках да говоря с теб за нещо друго, което стана в сряда. Освен ако не си го чул вече.
— Какво да съм чул?
— Джери Тиглър и аз имахме скъпи гости.
— Кои? Да не би федералните?
— Кой друг!
— От ФБР?
— Представителят на бюрото в Маями, един нисък дебелак, Гракър, Марк Гракър, ако не се лъжа. Познай кой беше с него, самият заместник-министър на правосъдието.
— Том де ла Флорс?
— Лично.
— Занасяш се. Какво искаха?
— Само Купидон, нищо друго.
— Всички да станат! — изграка силен глас от съдийската банка и множеството в залата утихна.
Тежката двойна врата към кабинета на съдията се отвори и почитаемият Нелсън Хилфаро се отправи към мястото си, а полите на черната му тога се повлякоха по пода след него.
— Ще ти разкажа после цялата мръсна история — прошепна тя.
— Нямам търпение — отговори тихо той.
— Седнете! — изкомандва приставът и всички в залата заеха местата си.
— Добър ден на всички — започна съдия Хилфаро и се изкашля. — Като имам предвид, че повечето от вас вероятно са тук заради специалното дело — кимна той към представителите на пресата, заели плътно десетте реда в залата, — реших да започнем с „Щатът Флорида срещу Уилям Рупърт Бантлинг“, за да можем след това спокойно да разгледаме и останалите дела от графика. Готово ли е обвинението?
Си Джей се изненада. Тя се надяваше, че преди да дойде нейният ред, ще минат няколко дела и ще има време да се овладее емоционално. Може пък така да е по-добре, помисли и зае мястото си на подиума за обвинението.
— Да, Ваша чест, Си Джей Таунзенд от името на щата Флорида. Готови сме да започнем.
— Защитата на обвиняемия?
Лурдес Рубио, в строг черен костюм и с коса стегната на кок, излезе напред и застана на подиума на защитата.
— Лурдес Рубио за обвиняемия Бил Бантлинг. И ние сме готови, Ваша чест.
— Много добре. Колко свидетели сте призовали от обвинението?
— Само един, Ваша чест.
— Да започваме тогава. Давам думата на обвинението.
Съдия Хилфаро беше разумен човек, не обичаше много да се изтъква и затова не обръщаше внимание на пресата. Това беше една от причините главният съдия да го премести от съдийския екип по процесите и да го натовари с разглеждането на молбите за освобождаване под гаранция. Не че не беше компетентен, тъкмо напротив. Но този тип заседания по правило не привличат медиите. Обикновено пресата и телевизиите се стичат на първото явяване на някой кръвожаден подсъдим и едва ако им стане интересно — на самия процес. Но, разбира се, в спокойната зала на съдията Хилфаро не всеки ден попадаше сериен убиец, чиито престъпления пълнеха заглавията даже на световния печат.
— Обвинението призовава специален агент Доминик Фалконети.
Под погледите на всички присъстващи Доминик се изправи на трибуната за свидетели и положи клетва.
След няколко въпроса за установяване на самоличността и професионалните му компетенции, Си Джей го върна към нощта на деветнайсети септември, когато е бил извикан на моста. Доминик беше лесен свидетел — знаеше отлично кои законови елементи са й необходими, за да обоснове обвинението си, и владееше фактите, на които почиваха тези елементи. Освен въпроса „Какво стана след това?“ той не се нуждаеше от друго упътване. Разказа как е бил спрян Бантлинг, как е намерено тялото на Ана Прадо и как е била обискирана къщата на Бантлинг, как по стените и пода на бараката са намерени следи от човешка кръв, отговаряща на кръвната група на Ана, а също и за микроскопичните следи по предполагаемото оръжие на убийството.