— Си Джей тъкмо ми разказваше за посещението, което са им направили в сряда. Гракър си е намерил покровител — Том де ла Флорс. Министерството на правосъдието има претенции за Купидон. Връчили заповед на Си Джей.
— Само това ни липсваше! Да го духат! Извинявайте за израза, госпожо прокурор.
— Не се притеснявай за девствените уши на Си Джей. Точно това е казала тя на Де ла Флорс и неговия копой. Дано се отървем от тях.
— Нещо ми говори, Дом, че няма да се получи. Особено сега.
— Защо? Какво е станало?
— Току-що са открили последното произведение на Купидон. Тялото на Морган Уебър, или това, което е останало от него. Открили са го преди час. Да действаме, дългът ни зове.
— Къде са я открили? — попита Доминик.
— В една рибарска хижа насред Евърглейдс. Някакъв пиян рибар влязъл вътре да отдъхне след запой и я видял да виси от тавана. Казаха, че била в ужасно състояние. Криминалистите вече пътуват нататък. Районът е отцепен от сили на Маями-Дейд и морската патрулна служба на Флорида. Медиите обаче са надушили и хеликоптерите им вече кръжат отгоре.
— Добре. Тръгваме! — каза Доминик. По дяволите, изпари се и последната надежда да намерят Морган Уебър жива!
— Ще дойда с вас — обади се Си Джей. — Трябва да огледам сцената.
— Ела с моята кола. Като свършим, ще те върна, или ще ти дам полицай да те докара.
— Отлично — кимна тя.
— Госпожо прокурор, чудесна работа свършихте днес в съда — каза Мани, докато тримата минаваха през резервния изход към главните стълби и асансьорите.
— Благодаря, но звездата на представлението беше Доминик. Щеше да се справи и без мен.
— Недейте да скромничите. Повярвайте, и вие имате почитатели.
— Тях ли имате предвид? — попита тя, когато вратата се отвори. Около асансьорите и пред зала 4–8 се беше събрала тълпа репортери. Те очевидно знаеха за намирането на Морган Уебър. Щом се появиха, глутницата ги наобиколи и навря камери в лицата им. Надушваха кръв.
— Е, и господин Психо явно ви харесва — прошепна Мани, запазвайки спокойно изражение за пред камерите. — През цялото заседание не откъсна очи от вас.
47
Сякаш бе минала цяла вечност от последния осемчасов сън на Си Джей. В петък до късно през нощта бе на оглед на зловещото място в Евърглейдс, където откриха останките на Морган Уебър. На другия ден рано сутринта заедно с Доминик и Мани присъства на аутопсията, извършена от д-р Джо Нилсън. Следобедът прекара в своя кабинет, опитвайки се да установи дали рибарската хижа в Евърглейдс се намира на федерална земя или на територията на окръг Маями-Дейд. С голямо облекчение установи, че е второто, а след това нейната събота вечер мина на телефона — да слуша крясъците и нападките на оня фукльо Де ла Флорс и неговите помощници. И чак когато хвърли в лицето му данните от поземления кадастър и го заплаши с преследване за нарушаване на чужда собственост и възпрепятстване на правосъдието, той изтегли копоите на ФБР от нейното местопрестъпление, но не спря да се зарича, че ще си отмъщава на нея и службата й до края на света. Момчетата от оперативната група я засипаха с овации, но в неделя вечер тя се прибра толкова изтощена физически и психически, че след като рухна в леглото, дори кошмарите й не можаха да я събудят.
Морган Уебър. Деветнайсетгодишна, руса, жизнена, красива и мъртва. В понеделник сутринта, докато пътуваше към съда, за да предяви обвинение срещу Бантлинг за убийството на Ана Прадо, Си Джей още не можеше да отпъди от съзнанието си образа на красивия модел от Кентъки. Гледката в рибарската барака беше ужасяваща. Завързано с рибарски корди, дребното телце на Морган Уебър висеше от паянтовите греди на тавана на хижата като прилеп с широко разперени ръце и крака. Главата и вратът бяха извити силно назад като шия на лебед, също закачени за една от гредите. Тя беше мъртва от много време и от трупа бе останал почти само скелетът. Късове почерняла плът все още обвиваха тук-там нежните кости. Успяха да направят бърза предварителна идентификация на тялото, защото точно под него откриха окървавената й шофьорската книжка. Окончателната идентификация щеше да се извърши по-късно по зъбната картина.
Ясно беше, че това е работа на Купидон. От голямото количество кръв по пода и многобройните пръски по стените можеше да се заключи, че е била убита на мястото, където висеше. Дивата жестокост и старателното подреждане на местопрестъплението отговаряха напълно на неговия почерк. По някаква жестока ирония точно неговата прецизност в детайлите и инсценировката можеха да доведат разследването до Бантлинг. Окачена на гредите, тя приличаше на птица в полет и странно напомняше на препарираните летящи твари, които криминалистите намериха в бараката на Бантлинг.