Никога досега обвинението не бе изглеждало толкова сигурно. Дори и най-гласовитите противници на смъртното наказание едва ли щяха да намерят аргументи в защита на Бантлинг, когато смъртоносната инжекция се насочеше към вената му.
Стиснала един екземпляр от обвинителния акт, Си Джей си проправи път през претъпканата съдебна зала. Както всеки понеделник, в графика бяха включени много съдебни процедури, молби, обвинения и прошения. Към обичайната публика се бяха присъединили и много разбунени представители на пресата, очакващи нетърпеливо да бъде обявено официалното обвинение. Когато зае мястото си на банката за прокурорите от лявата страна, в залата пробяга възбуден шепот.
Обвиняемите вече бяха доведени от затвора и с крайчеца на окото си тя зърна яркочервения комбинезон и русата коса на Бантлинг, отново встрани от останалите, охраняван отвсякъде от затворническата полиция. Постара се очите й да не срещнат неговите и се съсредоточи в листовете, които стискаше с потни ръце.
Съдия Леополд Часкъл прегледа графика и бързо установи причината за необичайното вълнение в залата. Пренебрегна хленчещата защита на някакъв адвокат, който искаше специален съд за наркомани за своя клиент, и се обърна направо към Си Джей.
— Добро утро, госпожице Таунзенд. Май сте в моя график тази сутрин.
— Да, Ваша чест.
Си Джей се упъти към подиума на обвинението.
— Изглежда аз съм щастливият съдия, избран да води заседанието по делото „Щатът Флорида срещу Уилям Бантлинг“, така ли е?
— Да, господин съдия. Делото е ваше.
— Добре. Защитата присъства ли тази сутрин?
— Да, Ваша чест, Лурдес Рубио от името на обвиняемия, който също е тук — обяви Лурдес и се изправи като сянка до своя клиент в ложата.
— Добре, да започваме тогава. — Съдия Часкъл се обърна към адвоката, който продължаваше речта си, и строго го прекъсна. — Ще се оправя с вашия клиент след малко, господин Мадона. Не се отчайвате. Днес е едва понеделник, а вие сте в графика ми още три пъти тази седмица. Ханк, донеси ми делото на Бантлинг.
Съдия Леполд Часкъл беше сбъдната мечта за всеки държавен обвинител. Той самият имаше стаж като прокурор и за разлика от повечето съдии не беше много загрижен да угоди на защитата. Даваше равни възможности на страните и не допускаше празни приказки. Неговите решения рядко се оспорваха.
— Така. Госпожо прокурор, представете се за протокола.
— Си Джей Таунзенд за държавното обвинение.
— Лурдес Рубио за защитата — обяви Лурдес и застана на своя подиум.
— Така. Разглеждаме делото „Щатът Флорида срещу Уилям Рупърт Бантлинг“. Днес е двайсет и първият ден от ареста. Обвинението ще направи ли декларация?
— Да, Ваша чест. Съдебният състав прие обвинението срещу Уилям Рупърт Бантлинг по дело номер F2000-17429, за предумишлено убийство на Ана Прадо.
Си Джей подаде на протоколчика папката с обвинението.
— Добре. — Съдията пое документите от пристава. — Господин Бантлинг, щатът ви обвинява в предумишлено убийство. Какво е вашето изявление?
— Невинен, Ваша чест — заяви Лурдес. До нея в ложата Бантлинг мълчеше. — Отказваме се от правото да изслушаме формално обвинителния акт, пледираме невинност и настояваме за съдебен процес със съдебни заседатели.
— Предварително гледане след десет дни?
— Не, Ваша чест. Съветвах се с клиента си и той не желае предварително гледане. Само възможно най-бързо насрочване на процеса — каза Лурдес.
Съдията се намръщи.
— Госпожо Рубио, искам да ви напомня, че процесът е за убийство първа степен и залогът е много голям. Защо клиентът ви не желае предварително гледане?
— Обясних му, че има право на това, но той не пожела да се възползва.
Погледът на съдията се плъзна покрай Лурдес и се спря изпитателно на Бантлинг.
— Господин Бантлинг, току-що ви бе предявено обвинение в убийство първа степен. Имате право да се запознаете с доказателствата, които щатът е събрал срещу вас, и да говорите със свидетелите, които те са решили да призоват. Тази процедура се нарича предварително гледане и според законите на щата Флорида вие имате право на нея.
— Разбирам — отговори Бантлинг, без да отклонява поглед от съдията.