Тогава го осени една мисъл. Чудна, ужасяваща мисъл.
Бил Бантлинг отправи нагласената си усмивка към камерите. Защото точно в този момент най-накрая се сети защо мадам прокурорката му изглеждаше толкова позната.
49
— На лабораторията й трябваха няколко седмици, но накрая успяха да установят самоличността й. Рибарската корда, с която беше вързана Морган Уебър, е същата като намерената в бараката — каза Доминик.
Беше понеделник, 16 октомври — точно две седмици след предявяването на обвинението срещу Бантлинг. В залата на оперативната група около черешовата маса седяха Мани, Еди Боуман, Крис Мастерсън, Джими Фултън и още трима членове на екипа. Си Джей бе на челото на масата до Доминик. Обсъждаха стратегията за водене на делото.
— Това добре, но кажи и неприятната част. Колко макари от тази корда са произведени и продадени през последните десет години в рибарските магазини из цяла Флорида? — попита Мани.
— Много. Опитваме се да установим броя им — отвърна Доминик. — Има още една добра вест: Джими и Крис приключиха проверката на търговските книги на „Томи Тан“. Въпреки че нашият търговец на кресла е прекарвал по шест месеца годишно в чужбина, той е бил достатъчно любезен да си стои в гостоприемната Флорида винаги, когато е било отвличано някое от момичетата.
— Намерихме ли някой, който го е виждал поне с една от жертвите? — попита Си Джей.
— Не. Няколко неопределени показания, но нищо достоверно — отговори Доминик.
— Тревожи ме малко това, че не желае да се запознае с нашите свидетели и все още не е обявил, че има алиби. Нямам представа какъв е планът на защитата. На процеса може да изскочи някоя изненада — каза Си Джей.
— Например да се окаже, че има изверг за брат-близнак? — подхвърли Крис.
— Пепел ти на устата! — сряза го Мани.
Всички избухнаха в смях.
— Кога смятате да го подведете под отговорност и за другите убийства? — попита Еди Боуман и смехът секна. Той се почеса ядно по главата. — Разболявам се при мисълта, че извратеният му кучи син може да се измъкне по случая с Ана Прадо, а ние нямаме готово нищо, за да го задържим по другите случаи.
— Няма да отърве присъдата за Ана Прадо — каза Си Джей.
— Делото ни е вързано, нали? — попита Крис.
— Вързано е, доколкото всяко дело може да изглежда сигурно преди процеса. Имаме резултатите от ДНК-теста и той съвпада с данните на Прадо. Кръвта в бараката е нейна. Имаме тялото в багажника му. Намерихме оръжието на убийството в бараката. Обезобразяването на тялото и изваждането на сърцето са жестоки и отвратителни, да не говорим за дрогите, които е използвал, за да я парализира, без да я лишава от съзнание, докато я убива. Имаме отвличането от „Левъл“, което е доказателство за предумисъл. Всичко това са утежняващи обстоятелства, които ни дават основания да отстояваме смъртна присъда. Много ми се иска да „закова“ делото, като открием нейното сърце, и, естествено, сърцата на останалите жертви. Но поне за Прадо разполагаме с всичко необходимо, за да се придвижим напред.
— Защо тогава да не го обвиним и за останалите? — попита отново Боуман.
Беше видимо раздразнен. През дванайсетте години, които бе прекарал в полицията, той не бе успял да проумее как работи правосъдната система, след като едно съвършено изпипано дело попадне у адвокатите на защитата. Например престъпник с купища предишни провинения и два часа записани показания може да намери законова вратичка и съдебните заседатели изобщо да не разберат нито за провиненията, нито за признанията. Вечно става така и от година на година той се отчайваше все повече. До един момент ги засипват с похвали за отлично проведено полицейско разследване и почти виждат имената си в списъка за ордени, а в следващия миг чуват в съдебната зала присъда „невинен“ по същия изряден случай. Затова не хранеше кой знае какви надежди за процеса на Бантлинг, независимо колко „изпипано“ е делото според прокурора.
— Защото Бантлинг се е вкопчил в часовника. Иска бърз процес за Ана Прадо, а аз не желая да избързвам, в хода на процеса да губя аргументи, само защото гъските не са подредени в ятото. Ако постигна присъда за Прадо, след това мога да се позова на правилото „Уилямс“ и да поискам доказателствата от нейното дело да се прибавят към останалите и да го съдя отново солидарно за всичко. По този начин дори в отсъствие на физически улики, които да го свързват пряко с останалите убийства, съдебните заседатели все пак ще чуят за тях, както и за присъдата, издадена поне за едното. Разбира се, всичко това е все още условно и ме притеснява, особено като имам предвид съдебните заседатели в Маями. Точно затова ми трябва някаква пряка улика — рибарската корда е добре като начало, но искам нещо, което да го свързва пряко с тези жени. Трябва ми димящ пистолет, Еди. Открийте трофеите, които е вземал от жените. Открийте сърцата им.