— Търсим ги, но той може да ги е изгорил, да ги е изял или заровил, Си Джей. Все пак не разбирам защо са ви толкова необходими. — Боуман отново се зачеса по главата.
— Боуман, с какво ти е пълна главата? С мухи ли? — кресна му Мани. — Да не ги развъждаш в ушите ти, та затова не чуваш какво ти се казва. Тя ще движи делото и без сърцата. Дай й само време.
Очевидно не всички споделяха мрачния песимизъм на Боуман.
— Не мисля, че е направил нещо подобно със сърцата, Еди — отговори Си Джей. — Убедена съм, че ги пази някъде. Където може да си ги гледа и да си спомня. Говорих с Грег Чеймбърс, съдебния психиатър, който е бил консултант по случая на Удушвача от Тамиами. Всички серийни убийци събират трофеи. Снимки, бижута, къдрици, бельо, лични вещи. Според него трофеите на Бантлинг са сърцата на жертвите. Това отговаря на неговия профил. Никога няма да ги унищожи, след като е вложил такова церемониално въображение, за да се сдобие с тях. Пази ги на достъпно за него място, за да ги разглежда, докосва и да си спомня. Затова мисля, че са някъде наоколо. Трябва само да знаем къде да търсим. Междувременно изисках официално медицинските данни за Бантлинг от Ню Йорк. Засега той не е подал заявка да бъде признат за невменяем и не мисля, че съдия Часкъл ще ми позволи да видя здравното му досие, преди да е изяснен въпросът с психичното му състояние. Но диагнозите и предписанията на неговия лекар пряко обуславят тезата ни и аз ще се добера до тях. Така ще покажем връзката между него и жертвите, в чиято кръв намерихме халоперидол.
Тя приглади косата зад ушите си и започна да си подрежда документите в чантата.
— Но нищо чудно и да не се наложи да правим такива усилия. Той може сам много да ни улесни.
— Как? — попита Доминик.
— Вчера получих покана от Лурдес Рубио. Искат да говорим. Вероятно по въпроса как да признае вина, но да избегне смъртното наказание.
— Да има да вземат! — ядоса се Боуман. — Няма да остане до живот в затвора да си похапва по три пъти на ден от моите данъци, след като е заклал единайсет жени!
— Стига си мрънкал — пресече го Мани. — Госпожа прокурорката няма да го остави да се измъкне. Виждал съм я как й стиска в съда, много повече, отколкото на теб, Боуман, уверявам те.
— Въпросът за смъртното наказание не подлежи на обсъждане — заяви Си Джей. — Ако иска да ни спести време и усилия да го съдим за единайсет убийства, нямам нищо против. Ако в хода на процеса реши да обяснява на съдебните заседатели как е открил Бога и как сътрудничеството му с нас е достатъчно основание да го избави от смърт, си е негова работа. Но тоя номер не мина при Дани Ролинг от Гейнсвил и не мисля, че ще мине и при Бантлинг.
Тя взе чантата си и се запъти към вратата.
— Ще ви държа в течение. Междувременно изпратих на федералните толкова бумаги, че могат да окичат целия Манхатън като за парад. Като изчетат всичко, ще им разреша да прегледат каквито улики поискат. И за да не направят някаква беля, ми трябва наш човек, който да ги развежда и надзирава. Има ли доброволци?
— Най-добре Боуман. Той е опитен детегледач, нали, Дръгливецо? Може даже да даде на ФБР малко от мухите, дето му пълнят главата — засмя се Мани.
— Не му е останала много коса по главата, та да развъжда в нея мухи — обади се Джими Фултън от дъното на стаята.
— Не си прави майтап с хора, дето им оредява косата. Ние с Боуман сме малко докачливи на тази тема — сряза го Мани.
— Гледай си работата, Мани, мойта коса не е оредяла — подвикна Еди Боуман.
— Само малко е пострадала от постоянното чесане, Дръгливецо — присмя му се Мани.
— Да кажем, че имаш проблеми с корените на космите, Еди. И не се заяждай с Мани. Я го виж колко е голям — опита се да внесе успокоение Крис Мастерсън.
— Ще те изпратя — каза Доминик на Си Джей. — Дръжте се прилично, момчета. Не се плюйте!
Доминик и Си Джей напуснаха залата за съвещания и се отправиха към изхода. През голямата стъклена врата към паркинга се виждаше, че навън вали като из ведро.
— Забравила съм си чадъра — стъписа се Си Джей.
— Аз ще те придружа до колата — каза Доминик и взе един чадър от стойката до портиера.