— О, определено ще ти се обадя — отговорих аз.
— Супер — отвърна той и лицето му се разля в идеална широка усмивка, която беше в пълно противоречие с всичко, което бях чувал за съмнителните зъболекарски услуги във Великобритания.
Той тръгна да излиза и посегна да затвори вратата след себе си.
— Остави отворено — извика му Черил, — със Зак ще ни трябва малко въздух тук.
— Да разбирам ли, че няма да продължим, откъдето спряхме? — попитах я аз веднага щом Смит се отдалечи дотолкова, че да не ни чуе.
— Изобщо не знам какво стана — отговори тя, — но сега, като поразмислих за секунда, си спомних, че това тук е полицейски участък.
— Е, и? Не е като да имаме намерение да извършим престъпление.
— Стегни се, каубой. Ще приключим с това след няколко часа и ти обещавам, че чакането ще си заслужава.
Нямах съмнения в това. А и както казах, „Бог да благослови Фред Робинсън“.
15.
Обзавеждането в офиса на Черил е с твърде хубав дизайн и твърде удобно, за да е заслуга на полицейския участък. Тя беше декорирала кабинета си за своя сметка и бе подбрала материите и цветовете, постигайки хармоничен баланс между професионализъм и женственост. Дипломите й са окачени на стената, но в офиса й няма никакви семейни снимки. Все пак жената е психолог.
— Седнете, детектив — покани ме тя и сама се настани зад покритата със стъкло маса, която изпълняваше ролята на бюро.
Настаних се срещу нея на един от столовете за посетители, покрит с дамаска в прасковен цвят.
— Е, значи вие с Кайли сте поели случая „Хазмат“ — каза тя напълно делово.
— Последната му жертва е Евелин Паркър-Стийл.
— Знам. Вече гледах видеозаписа. Горката жена… Как мога да помогна? — попита Черил.
— Папките по случаите на първите три жертви са доста тънички и двамата с Кайли все още не сме ги прегледали. Има обаче и четвърта папка с профила на убиеца. Бих искал да й хвърлиш един поглед — казах аз и оставих папката на бюрото й.
Тя я погледна, но вместо да я вземе, махна капачето на чашата си с кафе и отпи малка глътка.
— Кой е съставил профила?
— Казва се Доналд Ли.
— Не го познавам.
— Съмнявам се да е от твоя ранг. Той е детектив в участъка в „Чайнатаун“ и има магистърска степен по социални дейности.
— С удоволствие ще ви помогна, но няма нужда да чета това — отбеляза Черил и плъзна папката обратно към мен.
— Дайте ми само да погледна какво сте открили вие за жертвите и ще ви дам някои насоки.
— Това беше и моят план — отвърнах аз, — но може би дойдох при теб малко прибързано. Исках просто да те ангажирам по случая.
— Мисля, че просто искаше мен върху онова диванче — отвърна тя и отново отпи от кафето си.
— Да, и това също — отговорих. — Не съм те виждал от четири дни и си търсех извинение да се отбия в офиса ти. Знам, че тази папка беше глупава идея. Май щеше да е по-добре просто да ти бях донесъл кафе „лате със соево мляко и допълнителна доза еспресо“ — казах аз. — Не знаех, че предпочиташ такова.
— Не знаеш, защото, когато се виждам с теб вечер, предпочитам шардоне. В участъка обаче не гледат с добро око на пиенето на шардоне през деня.
— Но Мат Смит знае какво пиеш, нали?
— Да. Той работи в съседния офис.
— Значи обикновено той ходи да ти взима кафе?
— Не, това го донесе в знак на благодарност. Дадох му една книга за поредността на ражданията в семейството.
— И защо?
— Той има двама братя. Единият е по-голям, другият — по-малък… — започна да обяснява Черил.
— Ясно. Синдромът на средния син — казах аз. — Горкият Мат не е получавал достатъчно внимание от родителите си, затова сега търси любовта все на погрешните места.
— Господи, Зак, той просто ми донесе кафе! Това е добър жест. Мат е добро момче — отговори тя.
— Да, добро. При това изглежда добре и е необвързан. Да не би да искаш да ми кажеш, че това е било само жест на благодарност за книгата и че той въобще не те сваля?
— Може и да ме сваля. Отскоро съм необвързана и никой друг, освен капитан Кейтс и Кайли не знае, че ние двамата с теб излизаме. Колкото до Мат, съвестта ми е чиста. Той може и да е флиртувал с мен, но аз не му отвърнах.
— Разбира се, че не. Нали и аз бях тук.
— Виж, Зак, като жена съм поласкана от абсолютно налудничавото ти предположение, но като психолог всичко, което ще ти кажа, е да се стегнеш.