— Само на вътрешната част — отговори човекът и посочи към осем малки монитора, монтирани на бюрото му. — Не записва нищо и служи само колкото да хвърлям по един поглед на случващото се.
— Значи си доста добре осведомен — заяви Кайли.
— Такава ми е работата.
— Значи ще си спомниш дали си видял госпожа Сайкс да се качва в апартамента на госпожа Паркър-Стийл рано тази сутрин?
— И да се е качвала, не съм я видял — побърза да отговори портиерът.
— Нестор, знаете защо сме тук, нали? — настоя Кайли.
— Госпожа Паркър-Стийл… някой я е убил — каза той.
— Точно така. Ние разследваме убийството. Значи, ако ти задам въпрос и ти ме излъжеш, ще носиш отговорност за възпрепятстване на правосъдието, което е престъпление. Разбираш ли?
Мъжът кимна.
— Тогава нека ти задам въпроса по друг начин — продължи тя. — Видя ли госпожа Сайкс рано тази сутрин да се качва в апартамента на госпожа Паркър-Стийл? И преди да ми отговориш, запитай се дали това, което ти е дала, за да мълчиш, е достатъчно, за да ти стигне през следващите две години, защото такава е минималната присъда за лъжесвидетелстване пред разследващ орган.
— Госпожа Сайкс дойде тази сутрин — каза той. — Беше малко след седем. Сигурен съм за часа, защото смяната ми започва в седем и още си пиех кафето. Спря отпред с кола и каза на шофьора да я изчака. Качи се горе, не носеше нищо на отиване, но пет минути по-късно, когато се върна, носеше лаптопа на госпожа Паркър-Стийл. Познах го по чантата. На нея има лого с една от онези ябълки на „Епъл“. Даде ми стотачка.
— За какво? — попита Кайли.
— Каза ми да отрека, ако някой пита дали е идвала.
— И ти каза точно това, за да си заслужиш стотачката. След това обаче ни каза истината, затова няма да се наложи да се качиш в полицейската кола с нас — отвърна Кайли. — Приятен ден, Нестор.
Тя сграбчи пиринчената дръжка на вратата, отвори я и ми направи знак да я последвам към колата. Нестор така и си остана шокиран и закован на място.
— Както казах — заяви Кайли, докато се качваше на шофьорското място, — в това няма нищо мистериозно. Мюриъл Сайкс ни заби един. А сега, когато знам, че има намерение да ни ползва за боксови круши, реших да размисля.
— За кое? — попитах я аз.
Тя запали двигателя и фордът се сля с градския трафик.
— Следващия четвъртък ще гласувам за Спелман.
20.
Бяхме отново в колата и пътувахме към центъра на града.
— Естествено, ти се досещаш, че лаптопът на Евелин ще липсва временно — каза Кайли.
— Мислиш, че ще се появи още следващата сряда, веднага след изборите? — попитах аз. — Или Сайкс ще го задържи, докато мине клетвата й за встъпване в длъжност през януари?
— Което и от двете да е, „Специални клиенти“ не могат да чакат. Да се отбием да видим Евелин, може би тя ще може да ни каже нещо. Звънни на Чък Драйдън и го питай дали има нещо против да ме види два пъти за един и същи ден.
— Не мисля, че би имал против дори и ако решиш да се пренесеш при него — отвърнах аз. — Ако блестящият ти полицейски ум още не го е забелязал, трябва да ти кажа, че момчето здраво е хлътнало по теб.
— Оу! — възкликна театрално тя и заметна кичур от русите си коси, имитирайки Мерлин Монро. — Той е толкова умен, а аз съм такава тъпачка, че не мога да си представя какво ли вижда в мен.
— Аз бих предположил, че е запленен от скромността ти — казах аз.
Кабинетът на главния патолог се намира на Източна двадесет и шеста улица, на ъгъла до основния му източник на материали — болница „Белвю“. Както и очаквах, Чък беше повече от щастлив да се види с нас, като под „нас“ нямам предвид себе си. Оставих Кайли да говори.
— Чък, постоянно се натъкваме на пречки и определено имаме нужда от твоята помощ.
Той приглади бялата си престилка с две ръце.
— Насам, моля — каза той и ни въведе в залата за аутопсии, където на масата лежеше тялото на Евелин. — Обикновено не сме толкова бързи — но този случай пререди останалите на опашката. Тъкмо приключихме с нея и я зашихме.
— Ще ни кажете ли какво открихте? — попита Кайли.
— Убийството не е извършено от имитатор. Жертвата е имала коренно различен социален статус от останалите три, но всички те са загинали по един и същ начин. Асфиксия. Най-вероятно са били умъртвени чрез задушаване с найлонова торба върху главата. И четирите жертви са били държани в плен поне седемдесет и два часа преди това. Телата им са натъркани с амоняк и стомашното съдържание и на четирите тела е едно и също — пица. Но не каква да е пица — тестото е едно и също, сосът е един и същ, както и сиренето. Пицата е истинска, домашно приготвена, а не купена от някоя верига, като „Домино“ или „Пица Хът“.