— Значи близо до Деветдесет и първа улица се е качила в някаква кола или такси — отбелязах аз.
— В тази част на Второ авеню е пълно с барове — отвърна Смит. — Има цели три в промеждутъка между Деветдесет и първа и Деветдесет и втора улица, където е изчезнала, но нито един от тях няма охранителни камери отвън на улицата.
— Дори и така да е, това е петък вечер в Горен Ийст Сайд — каза Кайли. — Трябва да е имало предостатъчно потенциални свидетели очевидци.
— Да, но повечето от тях трябва да са били в някои от тези барове — отговори Смит.
— Не говоря за хората в баровете, имам предвид тези навън — отбеляза тя и се обърна към мен. — Помниш ли какво направи Ленърд Паркър, за да попречи на Мюриъл Сайкс да намали стойността на апартамента? — попита тя.
— Прати я да пуши навън — отговорих. — Добра идея, детектив, сега само трябва да се помотаем пред тези няколко бара и да намерим неколцина пристрастени към никотина, които са били там в единадесет часа в петък вечер и са били достатъчно трезви, за да забележат как Евелин се качва в кола, потегляща по Второ авеню.
— Добър план — каза Кайли с въодушевление, каквото не бях забелязал у нея през целия ден. — Дай да пообиколим баровете, партньоре.
23.
Лепящото листче на бюрото на Ема Фрай имаше надпис: „Обади се на Гидън“. В края на списъка й за покупки се мъдреше друг надпис с едри главни букви: „ОБАДИ СЕ НА ГИДЪН!!!“. Ема обаче беше оставила целия ден да се изплъзне, без да звънне на сина си. Подобно на много нюйоркчани и тя беше като залепена за телевизора, привлечена от съдебния процес за убийство, воден срещу Рейчъл О’Кийф.
— Ема! — извика Шърман от входната врата. — Обади ли се вече на Гидън?
Ема изключи звука на телевизора и забърза надолу по стълбите, спирайки за миг пред огледалото, за да си погледне косата. „Виж се само, цял Гиди като тийнейджър“, каза тя на отражението си.
Шърман беше вече на кухненската мивка и слагаше букет цветя във ваза.
Когато преди няколко години съпругът й почина, Ема не мислеше, че ще преживее и един щастлив ден до края на живота си. Цветарският магазин, който двамата с Рой управляваха заедно, вървеше успешно, но без него Ема нямаше да може да се оправя сама. „Ще го продам“, беше казала на Гидън.
Синът й откри идеалния купувач. Шърман Фрай беше учител по история и треньор по бягане в гимназия „Джон Адамс“ и току-що се беше пенсионирал след тридесет и пет години работа. Той предложи да купи магазина, но само ако Ема се съгласи да му помага в управлението през първата година.
Тя каза „да“ и след два месеца двамата започнаха да излизат на обичайните бизнес вечери. След това започнаха уикендите — голф, пазаруване на антики, разходки до исторически места от Гражданската война и излети с яхта на борда на Текумеш — прекрасната реставрирана тридесет и трифутова моторница на Шърман.
Вечерта, в която изтичаше едногодишният срок за услугите на Ема, двамата отидоха в любимия си ресторант „Ла Нора“ на булевард „Крос Бей“. Той изчака, докато им поднесат кафето и коняка след вечеря, и приплъзна затворен плик по масата към нея.
— Ето — каза й той. — Това е подарък за довиждане на любимия ми служител.
Ема отвори плика, в който имаше картичка с надпис: „Не си тръгвай. Никога!“.
След това той извади синя велурена кутийка със старинен годежен пръстен с диамант.
— Съжалявам, че не мога да ти падна на коляно — каза той, — трябваше да сме се запознали, преди играта на голф да съсипе менискуса ми, но те обичам, а ти работи за мен достатъчно дълго. Искам сега аз да прекарам остатъка от живота си, работейки за теб. Ема, ще се омъжиш ли за мен?
Тя отново каза „да“ на предложението му и оттогава щастието й се завърна.
— Ириси — отбеляза тя, докато Шърман пълнеше вазата с вода. — Любимите ми.
— Не — отвърна той, — любими са ти люляците, но всичкият люляк, който имах в магазина, беше много свеж и в идеален търговски вид, а тези бебчета имат само двадесет и четири часа, преди да увехнат. Затова реших да ги донеса у дома на жена си, защото досега тя със сигурност вече се е обадила на сина си, както я моля да направи вече цели пет дни — каза той и я привлече в мечешката си прегръдка. — Е, обади ли му се? — прошепна той в ухото й.