И тогава дойде празненството за новата 2009 година. Гидън и Мередит бяха заедно на парти, танцуваха и коледното кълбо се спусна точно в полунощ. Той се наведе, притисна устни към нейните и тя отвърна на целувката му. В този момент петгодишната разлика във възрастта им нямаше никакво значение.
— Вярвам ти — беше му казала тя, докато го целуваше с яростна страст, която й беше отнета от онази нощ на плажа. Оттогава насетне сексът им беше великолепен — без срам, без вина и без абсолютно никакви „обичам те“.
Първия път, когато Гидън й го каза, Мередит го отряза с репликата: „Дузпа за нарушаване на генералното правило на приятелите с екстри — употреба на думата с О“.
Онази нощ, когато тя беше в приповдигнато настроение заради назначението по най-големия случай в живота й, Гидън опита отново. Лежаха на пода и дишаха тежко сред разпръснатите списания от съборената масичка за кафе, а той, все още дълбоко в нея, прошепна в ухото й: „Обичам те“. Очакваше тя да му отвърне с напомняне на основното правило, когато усети сълзи да се стичат по бузата му. Нейните сълзи.
— Съжалявам, че те накарах да чакаш толкова дълго — каза тя и притисна бедрата си към неговите. — Аз също те обичам.
Тялото й се отпусна и скоро дишането й възвърна нормалния си ритъм.
— Ще спечелим този случай — беше казала тя, докато се унасяше в сън. — Нали?
— Ммм… — беше отвърнал той, без да отваря очи, дишайки в синхрон с нея. — Ти не можеш да изгубиш.
26.
— Не знам защо дават тези глупости по Си Ен Ен — каза Мередит на половината на четвъртия си коктейл „Маргарита“. — Трябва да го излъчват по комедийния канал, защото цялото проклето дело беше някакъв майтап.
Останалите адвокати на масата вдигнаха чашите си в знак на солидарност.
— Имахме петдесет свидетели, които с радост биха дали показания, че Рейчъл О’Кийф е била нощна птица и е оставяла дъщеря си сама почти всяка вечер — каза Мередит на всеослушание. — Грешката ни беше в това, че призовахме само петима от тях на свидетелското място. И извикахме само трима, които дадоха показания, че Рейчъл се е чувствала като в капан с Кими — че е стояла в бара, пиела е бяло вино и е разправяла на всеки, който би пожелал да я слуша, как й се искало хлапето никога да не се било раждало. Прекарахме ден и половина в разпити на свидетели, а дали съдът въобще се е вслушал в някого от тях? Да! Чу дотолкова, че да я намери за виновна за поставяне на дете в опасност. Присъда за „лоша майка“. Това е все едно да обявиш О Джей за виновен в това, че е разлял кръв навсякъде по предната алея на дома си, и да му наложиш глоба за замърсяване!
Мередит допи последните глътки от питието си. Дейв се изправи и сложи ръка на рамото на сестра си.
— Време е да ставаме — каза й той.
— Не, все още говоря — възпротиви се тя.
— Защо не седнеш, Дейв? — каза Гидън. — Тя изкара няколко тежки месеца. Остави я да се наговори и да й мине.
Дейв поклати глава, но се отказа да спори и се върна обратно на стола си.
— Ето, бейби, говори колкото искаш — каза Гидън и подаде бирата си на Мередит.
— Добре, да си представим, че аз съм Рейчъл О’Кийф — каза тя, заваляйки думите. — Два часът през нощта е и аз съм размазана от пиене.
— Изглеждаш убедително — отвърна Гидън и останалите избухнаха в смях.
— Нюйоркският клуб по драматично изкуство, дами и господа — поклони се Мередит. — Докъде бях стигнала? А, да, значи, клатушкам се през улицата към апартамента си — добави тя, вживявайки се в ролята на Рейчъл. — Отивам да нагледам дъщеря си, защото дори пияните майки наглеждат децата си, а горката Кими, оставена сама в тъмното часове наред, не спира да плаче. „Проклетото дете непрекъснато реве“, мисля си аз, грабвам една възглавница и я притискам към лицето й. Не искам да я убия, искам само да я накарам да млъкне. И го правя. Детето спира да плаче. Усещането за тишина е толкова хубаво, че задържам възглавницата притисната малко по-дълго. И тогава детето спира да диша. Опа! Не исках да го направя. Не исках да я убия.
Мередит се изправи и приглади полата си с ръце, след което се обърна към групата: