— Майка й знаеше ли?
— Никой не знаеше — каза на своя глава Одри. — Бях казала на Кими, че ако каже на някого, ще ми се скарат и никога повече няма да мога да се върна при нея.
— Някога правили ли сте нещо, което да нарани Кими? — попита внимателно Уолок.
— О, господи, не! — отвърна Ийгър. — Аз… аз я обичах. Никога не съм имала деца. Не можех просто да стоя и да гледам как се отнася майка й с нея — каза жената и очите й се наляха със сълзи, които потекоха по бузите й. — Бях като нейна сурогатна майка. Тя ме наричаше „мама Одри“. Тя беше… тя беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало, и това… това…
Одри Ийгър беше добре възпитана дама и каквато и дума да се е формирала в съзнанието й, тя така и не напусна устните й.
Уолок отиде до бюрото на защитата и й подаде кутия салфетки. Изчака, докато Одри се посъвзе.
— Продължете, моля — каза той.
Одри си пое дълбоко дъх.
— Кими беше най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало — повтори тя, — а Рейчъл я уби.
— Може и да сте права — каза Уолок. — Много възможно е Рейчъл О’Кийф да се е прибрала у дома в онази нощ и да е убила дъщеря си. — Той направи пауза, за да остави думите да попият в съзнанието на съдебните заседатели. — Но! — извика той след това и Мередит много добре знаеше какво ще последва. — Но — повтори по-спокойно той — Кими е била дете, жадно за обич, което с желание — дори с нетърпение — би отворило вратата на всеки, който е чул плача й и би искал да я утеши.
— Възразявам!
— Отхвърля се.
— Може да е имало и друг състрадателен съсед или по-точно недотам състрадателен съсед, на когото му е било писнало непрекъснатото й хленчене. Или пък някой извратен доставчик на пица, или някой от хилядите случайни непознати, които биха могли да влязат в сградата, докато портиерът е изтичал за кратко до тоалетната. Значи може да е била тя — каза той и посочи към Рейчъл, а след това отново извиси глас, — а може да е бил всеки друг. Прав ли съм, Одри?
Тя поклати глава.
— Говорете по-високо, моля.
— Да, прав сте.
— Да, прав съм — обърна се той към съдебните заседатели. — Може… да е бил… всеки. А отчаяно нуждаещата се от внимание Кими може да е отворила вратата и да е пуснала този човек вътре — каза той и бавно се върна до бюрото на защитата, където дръпна стола си назад. — А това, дами и господа съдебни заседатели, както госпожа Ийгър, която е правен сътрудник, може да ви каже, се нарича „основателно съмнение“. Много, много основателно съмнение — повтори той и седна.
Съдебните заседатели бяха като хипнотизирани. За пореден път Магьосника беше направил своето заклинание.
28.
Двамата с Кайли пътувахме в колата по Трето авеню, потънали в мислите си. Аз си съставях наум сценарии за сапунена драма, всеки от които завършваше с това как Черил ме зарязва заради Мат Смит. Познавайки Кайли, можех да се досетя, че тя най-вероятно обмисля как да използва своите суперсили, за да спаси съпруга си от самоунищожение.
Завихме надясно по Деветдесет и втора улица и се отправихме към ужасния район, известен като „Проекта за метрото на Второ авеню“.
Грандиозната идея да се прекара линия на метрото под Второ авеню, която да свързва „Харлем“ с финансовия център, е била предложена за пръв път десетилетия преди да се родя. Първата копка била направена през 2007-а, а ако въобще някога се намерят пари за завършване на цялото разстояние от дванадесет километра и половина, то ще бъде дълго след като мен няма да ме има на този свят. Междувременно участъкът от Второ авеню между Шестдесет и трета и Деветдесет и шеста улица изглежда като Багдад след операция „Шок и ужас“.
Паркирахме на Първо авеню и се върнахме обратно пеша. Есента вече се усещаше във въздуха. Температурите бяха паднали под десет градуса и всички барове по Второ авеню усилено рекламираха промоциите си за Хелоуин с витрини, облепени с плакати на гоблини, духове, вампири и халби бира „Самюъл Адамс Октоберфест“.
Първата ни спирка беше „Замъгленото стъкло“, забавно име, типично за баровете от Горен Ийст Сайд. По времето, когато бях дете, местният бар се казваше „Таверната на касапина“, но никой в квартала не беше склонен да плати петнадесет долара за ябълково мартини на място, съдържащо „касапин“ в името си.
За баровете понеделник вечер по време на футболния сезон е не по-малко натоварена от петъците. Дори ако не играе никой от нюйоркските отбори, е претъпкано с фанатици, които се надяват да видят как „Маями“ размазва „Ню Ингланд Пейтриътс“.