— Можете ли да опишете мъжа на задната седалка?
— Беше бял.
— А нещо друго?
— Не знам. Така и не видях лицето му, но ръката му се подаваше извън прозореца. Ей, не се опитвайте да ме лишите от наградата само заради това че не съм видял лицата им. Нали ви казах за черния джип и за това, че онзи тип е бял? Това със сигурност струва нещо.
— Абсолютно — отговорих аз. — Бяхте ни много полезен. Благодарим ви, че сте се обадили.
Ромео угаси цигарата и подаде визитната си картичка на Кайли, след което влезе в бара.
— Той описа дрехите, с които е била облечена — отбеляза Кайли, — а фактът, че е видял Евелин да се качва в кола, подкрепя теорията на Мат, че се е возила по Второ авеню в посока моста на Петдесет и девета улица и Куинс, преди сигналът на мобилния й телефон да изчезне.
— Добре, да обобщим — казах аз. — Имаме двама заподозрени, единият от които мъж, другият с неустановен пол, в черен джип, който се е движил в посока Куинс. И заподозреният мъж със сигурност е бял или поне едната му ръка е бяла.
— Почти стеснява периметъра на търсене — ухили се Кайли.
29.
С Кайли приключихме обхода около 10:15. В 10:16 звъннах на домашния телефон на Черил. Никой не вдигна. Не оставих съобщение на секретаря.
Към 6:00 на следващата сутрин се озовах в закусвалнята на Гери и седнах на обичайната си маса. За моя голяма изненада Гери пропъди сервитьорката и след секунди вече ми наливаше горещо кафе.
— Е, Зак — каза тя, — как вървят нещата с психоложката?
Закусвалнята е на ъгъла до полицейския участък и собственичката й Гери Гомпъртс — кръстоска между грижовна мама квачка и душеприказчик, е превърнала в своя работа всичко, засягащо личния живот на останалите. Вътрешна шега в Деветнадесети участък е, че ако Вътрешна сигурност иска да узнае каквото и да било за някого от нашите полицаи, достатъчно е да се отбият в закусвалнята отсреща.
Гери беше в течение на връзката ми с Черил още отпреди самият аз да знам, че имаме връзка.
— Май върви добре — казах с престорена усмивка аз. Черил се появи пет минути по-късно и се настани на масата до мен. Гери дотича веднага.
— Добро утро, доктор Робинсън — каза тя и наля кафе на Черил.
— Какво? — учудих се аз. — Тази сутрин няма ли соево лате?
И двете ме изгледаха. Нямаше как да не разбера, че съм казал нещо нередно.
— Така и не успях да погледна онези папки, преди да си тръгна снощи — каза Черил веднага щом Гери се отдалечи. — Може ли да почакат до днес следобед?
— С Кайли цял ден ще обикаляме града. Какво ще кажеш да е след пет? А след това можем да отидем на вечеря — предложих аз.
— Добро утро — поздрави ни познат баритон, преди тя да успее да отговори. Беше Мат Смит, звездата в моите измислени сапунени драми. — Извинявайте, че не мога да се присъединя към вас, само минавам да си взема кафе. Електронната поща на капитан Кейтс непрекъснато се бъгва и иска спешно да й я оправя. Как беше снощи?
— Фантастично — отговори Черил. — Беше всичко, което ти каза, че ще бъде.
— Всъщност въпросът беше за Зак — отговори Мат. — Как беше обикалянето из баровете?
— Имаме следа — отговорих. — Изглежда, някой или по-скоро някакви двама души са взели Паркър-Стийл с черен джип точно на мястото, където ти каза, че се е изгубил сигналът й.
— Ясно. Това обяснява бързото й минаване по моста на Петдесет и девета улица. Имам разпечатките от мобилния оператор. Ще проверя дали някой, на когото се е обаждала през последните шест месеца, има черен джип. Ще се заема с това веднага щом реша проблема с електронната поща. Продължавам да търся източника на „задушаващата круша“.
— Благодаря — отговорих аз.
— Няма за какво да ми благодариш, приятелю. За мен е удоволствие да бъда в един екип с теб. Колкото до вас, докторе — обърна се той към Черил, — можете да наминете през офиса ми на обяд. Ще си вземем нещо за хапване и ще ми разкажете за снощи.
— Добре — каза тя.
Изчаках Мат да излезе от закусвалнята и попитах:
— Е, докторе, какво толкова й е фантастичното на миналата вечер?
— Пиесата. Нали ти казах, че ще водя нашите на театър за годишнината им. Ходихме на една нова пиеса извън Бродуей, която Мат ми препоръча.
— Извинявай, явно съм бил зает и съм забравил. Радвам се, че е минало добре.