— Много повече от „добре“. Драматургът е приятел на Мат и той го уговори да се срещне с мама и татко зад кулисите след представлението. Господи, те бяха очаровани.
— Звучи… фантастично — отбелязах аз.
— Зак, нещо не си на себе си. Какво става с теб?
— Лично е — отговорих.
— Искаш ли да ми кажеш за какво става въпрос?
— Като психолог ли ме питаш, или като приятелка?
— И в двата случая ще си остане между нас. Какво те тревожи?
За начало това, че ще се отбиеш в офиса на Мат за обяд.
Разбира се, не можех да й кажа подобно нещо.
— Става въпрос за Спенс — отговорих, търсейки нещо, за което тя можеше да се хване. — Станал е зависим от болкоуспокояващи и това засяга надеждността в работата на Кайли.
— Очевидно засяга и теб.
— Той е съпруг на партньорката ми. Всичко, което се случва с тях, засяга и мен.
— И това ли е всичко? — попита тя.
— Това е всичко, което ме тревожи — отговорих. — Няма друго.
Черил потърка брадичка и кимна замислено.
— Вие, детектив Джордан, изглежда, сте пълен с всякакви глупости — каза тя. — А аз имам само един въпрос — в момента като психолог ли ме лъжете, или като приятелка?
Хвана ме!
— И двете — засмях се аз. — И изглежда, нито една от вас двете не се хвана.
— Зак, не знам какво те притеснява — каза тя и се изправи, — но дори да знаех, нямаше да ти го кажа. По-добре ще е сам да го разбереш. След това мога да ти помогна да се справиш с него. Сега трябва да бягам. И, да, с удоволствие ще вечерям с теб довечера. Ако искаш, можем да продължим този разговор тогава.
Тя излезе, а аз останах на масата още минута, колкото да допия остатъка от кафето си. След това се изправих и отидох до бара на закусвалнята. Гери беше зад касата и не каза нищо, само се намръщи.
— Какво се върти в главата ти, Гери? — попитах я аз.
— Нищо.
— Тази сутрин си необичайно мълчалива.
— Нали си ме знаеш — отвърна тя, — винаги гледам да уважавам личното пространство на хората.
— И откога така?
— Скъпи, ако наистина искаше да знаеш какво мисля, щеше да ме попиташ направо.
— Добре, Гери, питам те направо — какво мислиш?
— Сигурен ли си, че искаш да знаеш? — отговори на въпроса ми с въпрос тя. Играеше си с мен. Знаех си, че после ще съжалявам, но рано или късно тя така или иначе щеше да ми каже.
— Давай, моля — казах аз.
— Не задавай въпроси. Ще ти кажа просто какво ми се върти в главата, без дискусии и без повече дебати.
— Добре, без въпроси. Кажи ми просто какво мислиш.
Тя се изправи в целия си ръст, с две глави по-ниска от мен, и ме погледна право в очите.
— Мисля, че трябва да си извадиш главата от задника.
— А нещо друго?
— Да, дължиш ми долар и петдесет за кафето.
30.
Беше само 6:45, когато влязох в офиса, но Кайли беше вече на бюрото си.
— Добър следобед, детектив — поздрави ме тя. — Хубаво е, че най-накрая се отбихте.
— От опита ти за шега разбирам, че двамата със Спенс сте имали приятна сутрин — отговорих аз.
— Излязох, преди той да се е събудил, и май приятното се изчерпва с това — отвърна тя. — Кейтс ни чака да й докладваме развитието по случая.
Трябваха ни десет минути, за да уведомим капитан Кейтс за случилото се с Евелин. Тя ни прекъсна само два пъти. Първият път беше, когато й казахме, че и двата компютъра на Евелин удобно са изчезнали.
— И портиерът със сигурност е видял Сайкс да излиза от сградата с лаптопа на Евелин? — попита тя.
— Технически той я е видял само да излиза с чанта за лаптоп — отговорих аз. — Но тя му е дала стотачка, за да забрави какво е видял.
— Поредният случай на възпрепятстване на правосъдието, който няма да издържи при скапаната ни съдебна система — отбеляза Кейтс.
Вторият й коментар беше, когато й съобщихме, че Джо Ромео е видял Евелин в петък вечерта да се качва в черен джип с двама души вътре.
— Значи смятате, че Хазмат може да са всъщност двама души?
— Убиецът от случая „Холивуд на Хъдсън“ имаше съучастник — каза Кайли. — Като се има предвид, че Хазмат влачи мъртви тела наоколо, не е изненадващо, ако се окаже, че и той има съучастник.