— Хортън — каза Кайли и се дръпна назад, — нали мога да ви наричам Хортън?
Той я изгледа и в погледа му проблесна гняв.
— Не. Не сме стигнали дотам, че да си говорим на малки имена.
— Добре тогава. Господин Ла Фльор, не сме тук, за да ви арестуваме, но там навън вилнее убиец, който си е присвоил правото да въздава…
— На колко години сте? — прекъсна я Ла Фльор.
— На тридесет и четири.
— Не сте достатъчно възрастна, за да помните Бърни Гьоц, нали? — продължи той. — Беше през осемдесетте. Гьоц беше пребит в един от подлезите на метрото от три хлапета — пънкарчета. Някакъв полицай, който не бил на смяна, успял да се намеси и да задържи едното от тях, но другите две избягали. Хлапето, което било арестувано, прекарало почти наполовина по-малко време в полицейския арест, отколкото Гьоц. Наполовина! А след това повдигнали обвинение на това малко лайненце за дребно хулиганство — било раздрало якето на Гьоц. След това Гьоц подал документи за разрешение да носи оръжие. Минал през редовните канали и знаете ли какво станало после?
— Молбата му била отхвърлена? — предположи Кайли.
— Точно така — отвърна Ла Фльор. — Няколко години по-късно Гьоц се озовал в друг подлез, където четирима младежи с качулки отново се опитали да го пребият и ограбят. Само че този път бил подготвен. Майната му на разрешителното, Гьоц се бил сдобил с пистолет тридесет и осми калибър. Бум! Бум! Бум! Бум! Изпозастрелял ги и четиримата.
— Случаят е известен, господин Ла Фльор — каза Кайли. — Знам за него.
— Значи знаете и как завършва — отговори той. — Едното от хлапетата стигнало до инвалидна количка. Останалите три се възстановили от раните си и се върнали към престъпния живот — грабежи, изнасилвания, такива неща. Но Гьоц, горкото копеле, беше обвинен в незаконно притежание на оръжие и лежа в затвора. А сега, детективи, кажете ми — кой в случая е лошият и кой точно е жертвата?
Не му отговорихме. Той определено не търсеше отговор от нас.
— Нарекоха Бърни Гьоц „Отмъстителя от метрото“ — каза Ла Фльор, — а мнозина го смятаха за престъпник. Не и аз обаче, за мен той е герой. Същото важи и за човека, който е убил Себастиан Кат. Повярвайте, ако бях с двадесет години по-млад и ако можех да дишам без проклетата кислородна котва, която мъкна след себе си, аз сам щях да очистя проклетото копеле.
Той взе сватбената снимка и се взря в образа на жената, която беше негова съпруга петдесет години без девет дни.
— Това е всичко, което имам да ви кажа. — Той кимна с глава към вратата. — Можете да си вървите.
Противно на навиците си, оставих визитната си картичка на мястото, където беше стояла снимката. Вероятно щеше да се озове в боклука още преди с Кайли да сме стигнали до колата.
33.
— Той знае нещо — каза Кайли веднага щом бяхме достатъчно далеч, за да не ни чуе.
— Единственото, което знае, е как да те държи настрана… госпожичке — отвърнах.
— Оставих стареца да говори, защото е ветеран от войната и защото жена му е била убита — отбеляза тя. — Ако беше с четиридесетина години по-млад, нямаше да се държа толкова меко.
— Колкото и меко да се държа, с Хортън все пак не си заговорихте на малки имена.
— Добре де — сви рамене тя, — може и да съм го притиснала малко повече от необходимото, но трябва да признаеш, че той наистина знае нещо.
— Знае много повече от просто „нещо“ — отговорих. — Видя ли цялото онова оборудване? Кашони с телефони, кабели, жици, инструменти за монтаж? Той може наистина да е сантиментален към всички онези стари боклуци, но в онези кашони има нещо повече от носталгия към телефоните.
— Какво например?
— Като това, че когато зарових ръка в онази кутия и извадих „Принцесата“, видях част от оборудване, което не е производство на „Ма Бел“. Нито на която и да е друга телефонна компания, за която той е работил някога — отговорих аз. — Беше произведено от „Шънджън Адика“, а те не правят сладки розови телефончета за тийнейджъри. Намират се в Китай и са специализирани в разработването на високотехнологични системи за аудио- и видеонаблюдение, които могат да се купят от някои шпионски сайтове в Мрежата.
— Кучи син! — каза Кайли. — Значи е сложил бръмбари в апартамента на Кат?
— Помисли само. Той е сигурен, че Кат е убил жена му. Колко трудно би било за човек като Ла Фльор, който цял живот е инсталирал телефони, да сложи бръмбари из апартамента на Кат с надеждата, че може да попадне на нещо, което да свърже Кат с убийството на Хати?