— Как например?
— Не знам — отвърна Дейв. — Мисля си за дантелени перденца или евентуално за ментов бонбон на възглавницата й всяка вечер. А какво ще кажеш за чисто нова пластмасова кофа, в която да ака? Мацките си падат по такива дребни жестове.
Дейв винаги успяваше да накара Гидън да се разсмее и днес не беше изключение.
— Стига с комедиите — каза той. — Дай малко по-сериозно. От окръжна прокуратура току-що изтече информация, че освобождават О’Кийф утре по обяд.
— Мислех, че ще я пуснат още тази вечер.
— Така е. Историята, която пуснаха да изтече, е само глупост за замазване на очите на пресата и зяпачите. Сестра й Лиз ще отиде да я прибере в два часа през нощта.
— Дали Мер… дали сес… — Дейв знаеше, че Гидън получава информацията от Мередит. Мразеше факта, че и тя беше въвлечена в това, но сестра му бе единствената им връзка с О’Кийф и единственият начин, по който можеше да се справи с тази мисъл, беше да избягва да говори за това. — Знаеш ли къде ще отидат?
— В Джърси. Там имат леля, която прекарва половината от годината във Флорида, и ще използват нейната къща.
— Значи ще ги проследим, ще обходим квартала и ще решим кога да…
— Не — прекъсна го Гидън, — нямаме време за това. Какво ще стане, ако докато обхождаме квартала, тя вземе, че си събере багажа и се изнесе оттам в неизвестна посока? Имам предвид наистина неизвестна — място, което Мередит не може да ни посочи? Единственото, което знаем със сигурност, е къде отива тази вечер, така че трябва да я вземем именно сега.
— Няма ли да има ескорт по пътя към Джърси?
— Определено не — отвърна Гидън. — Според моя източник ескортът й ще бъде само до портала на затвора, след това трябва да се оправя сама. Градската управа на Ню Йорк няма да похарчи и цент повече за нея. Те не са бодигардове. Даже ако питаш тях, тя е просто една кучка, която е убила малкото си момиченце и е успяла да се измъкне безнаказано.
— Не задълго — каза Дейв, вече напълно спечелен за мисията. — Не задълго.
42.
— Искате ли да чуете и моето виждане за убиеца Хазмат? Или „убийците Хазмат“, както ги нарича Зак? — попита Черил.
— Черил, радвам се да разбера, че вече имаш виждане — насърчи я Кейтс. — Давай.
— Доналд Ли, специалистът по психологически профили, към когото са се обърнали Донован и Бойл, е всъщност детектив, а не анализатор. Работейки с информацията, с която е разполагал, той е съставил профил на убиеца: „бял мъж, отгледан от строги родители, обвързан с фундаментални религиозни принципи“. Убиецът очаква от Бог да накаже съгрешилите, а когато виновниците се изплъзнат между капките, нашият убиец се заема с възмездието. Нямам аргументи да оспоря това, но тази информация е доста елементарна и ако се придържаме само към нея, няма да стигнем доникъде — обясни Черил.
— Аз обаче имам предимството да работя с двама много умни детективи, които са се досетили, че жертвите в случая не са от типа хора, които биха се качили в кола с двама непознати, освен ако не им се е струвало, че нямат друг избор. Възможно е това да са двама мъже, които се преструват на полицаи, но аз мисля, че в случая става въпрос за нещо повече от преструване.
— Какво значи това? — попита Кейтс.
— Значи, че те мислят като полицаи. Знаели са точно как да проследят и да отвлекат жертвите си. Имат солидни познания за начините на събиране на веществени доказателства и знаят как да не оставят никакви годни за използване следи. Може и да се преструват на полицаи, но са толкова добри, че смятам за по-вероятно да са истински полицаи или по-скоро бивши служители на полицията.
— Всеки, който е гледал достатъчно епизоди от сериала „От местопрестъплението“, има солидни познания за начините на събиране на веществени доказателства — отбеляза Кейтс. — За мен това не е доказателство, че са замесени истински полицаи.
— Капитане, аз не мога да докажа нищо. Това е работа на вашите детективи. Моята работа е да проуча модела на престъплението и да съставя психологически профил. Ако се съди по начина на извършване — отвличането, мъченията, пренасянето на телата на жертвите, съгласна съм със Зак и Кайли, че това е екипна работа. Истинските полицаи работят в екип.
— Слушам ви — кимна Кейтс.
— Провеждам доста самостоятелни терапевтични сеанси с полицаи и по-специално с детективи. Те си скъсват задниците месеци и дори години да преследват и залавят престъпници, за които са сигурни, че са виновни, а след това по една или друга причина лошите момчета успяват да избягат. Едва ли трябва да ви обяснявам колко дразнещо е това за полицаите, които са ги заловили. Провеждала съм разговори с десетки ченгета, които са подали молба за напускане, защото им е писнало от правосъдната система. Доста от тях са споделяли, че трябва да напуснат работа, защото един ден просто няма да издържат и ще застрелят в тила някои от тези типове.