— Тя е пример за подражание — каза Черил. — Силна цветнокожа жена, успяла да си извоюва позиции в сфера, доминирана предимно от бели мъже. А като ченге, което мрази политиката, е разбрала и как да се справя със системата. От нея би излязъл много по-добър кмет от този, който имаме в момента, както и от кандидата на опозицията.
Поръчах бутилка „Брунело ди Монталчино“ и изпих по-голямата част от него, след което си поръчах още една чаша, а след вечерята — и още една.
— Опитваш се да му отпуснеш края след тежкия ден? — попита Черил. — Или набираш кураж за предстоящия малък разговор?
Отпих малка глътка от виното, като едва се въздържах да не изгълтам съдържанието на чашата наведнъж.
— Разговорите за взаимоотношения не са сред силните ми страни — казах аз.
— Аз съм фантастично добра в тях — отвърна тя. — Освен ако не става въпрос за собствената ми връзка. В този случай съм също толкова зле, колкото и всички останали. Така че, ако искаш да се отдръпнеш, добре. Отрицанието е крайъгълен камък при много връзки.
Тя подпря брадичката си с длан и впери очаквателно в мен дълбоките си тъмни испански очи. Отчасти като психолог, отчасти дяволито и напълно хипнотизиращо. Господи, бива си я в тези неща. Първо ме откача от кукичката, а след това отново пуска въдицата.
Захапах стръвта.
— Ами, не мога да отрека, че се държах като пълен глупак на закуска. Извинявам се.
— Приемам извинението, но вечерята в този ресторант е достатъчна отплата, така че можем отново да се срещнем в закусвалнята утре сутрин и да се държиш като глупак колкото си искаш.
— Благодаря, докторе, но не мога да си позволя подобна терапия — отвърнах аз и отново се вкопчих в чашата с вино. Черил се пресегна нежно и я взе от ръката ми.
— Колко още течен кураж ще ти трябва, преди да ми кажеш какво точно те притеснява?
Кажи нещо, идиот такъв! Каквото и да е. Ако млъкнеш, цялата вечер ще се провали, преди да си стигнал до най-хубавата й част.
Не знам коя част от тялото ми се разпореждаше в момента, но съм почти сигурен, че това не беше мозъкът ми.
— Притеснява ме това — казах бавно аз, — че прекарваш доста време с Мат Смит.
— А хрумвало ли ти е някога, че ни се налага да работим заедно?
— Изглежда така, сякаш става въпрос за нещо повече от работа.
— Същото е и с теб и Кайли. Двамата с нея прекарвате един до друг повече от четиринадесет часа дневно. Или сте коляно до коляно в колата, или обядвате заедно, или пък давате нощно дежурство. Нарича се съвместна работа.
— Не е същото. Кайли е омъжена, а Мат Смит е ерген.
— И ти се притесняваш, защото съм дала на този ерген книга, а той ми е донесъл билети за една страхотна театрална постановка?
— И соево лате — добавих аз.
— Което, доколкото разбирам, в някои части на света се възприема направо като прелюдия към предложение за брак. Всичко, което трябва да направя, за да скрепим сделката, е да помоля баща ми да подари на неговия баща шест кози — отвърна тя.
— Ето това ви е проблемът на вас, психолозите — отвърнах, — никога не вземате лудите на сериозно.
— Зак, аз съм разведена отскоро, затова двамата с теб гледаме да позабавим нещата, но наистина ли мислиш, че е в мой стил да въвлека друг мъж във връзката ни, за да се конкурираш с него?
— Не. Съзнавам, че не ти си поканила Мат на партито. Той сам се довлече. И както сама спомена, ти си наскоро разведена, а освен това си красива, уязвима и свободна. Подобна комбинация е абсолютен магнит за тестостерона.
— Красива, уязвима и свободна — повтори тя. — Ако се съди по това, което ми разказа за Спенс и проблема му с наркотиците, Кайли Макдоналд съвсем скоро ще бъде в същото положение. Просто ми е любопитно дали това възбужда твоя магнит?
— Не е честно — отвърнах, — знаеш, че ние с Кайли се разделихме още преди десет години.
— Технически погледнато, Кайли се е разделила с теб — отговори Черил. — Тя те е зарязала и се е омъжила за Спенс. Каква ирония би било, ако десет години по-късно зареже него, за да се събере с теб, нали?
— Черил, знам, че си обучен психолог — отговорих аз, — но подобен сценарий е… абсурден, не… просто илюзорен.
— Прав си — каза тя. — Също като сценария, който ти си съставяш за мен и някакъв тип от съседния офис, който ми е донесъл чаша кафе.