Тирбушонът издрънча на покрития с плочки под.
— Изритай го в другия край на стаята!
Лиз огледа двамата мъже. Бяха облечени изцяло в черно. Този, който се разпореждаше, беше висок около метър и деветдесет. Гласът му беше леко заглушен от маската, но звучеше като млад човек, бял и ужасно сериозен. Нищо в него не говореше, че е аматьор.
„Подчини се, но не се предавай“, помисли си тя, преди да ритне тирбушона настрана към далечния край на кухнята.
— И двете — легнете по лице! Сложете ръце зад гърба! Веднага!
Жените се проснаха на пода с ръце зад гърба. Този от мъжете, който раздаваше командите, прибра оръжието си в кобура, коленичи до Рейчъл и пристегна китките й с пластмасови белезници, като я стегна много силно. Тя изстена от болка.
Вторият мъж остана прав и застана разкрачен над Лиз. Той също прибра оръжието и бръкна в джоба си за белезници. Тогава Лиз видя своя шанс. С едно бързо движение тя се извъртя по гръб и заби коляно в слабините му.
Мъжът се преви надве. В същото време Лиз успя да се изправи и го повали на пода, борейки се да докопа оръжието му. Партньорът му обаче скочи веднага и изрита силно ръката й. Първия път пропусна и Лиз успя да го сграбчи за крака, събаряйки и него на пода.
Успя да се задържи на колене и започна да налага поваления мъж с юмруци, стремейки се да достигне до някое слабо място, като темето или гърлото му.
Тогава тежък ботуш я изрита отзад по главата и тя политна напред. Чифт колене се забиха в гърба й. Вторият от мъжете я сграбчи за косата, дръпна я рязко назад и притисна шията й в сгъвката на лакътя си.
— Не мърдай или ще ти счупя шибания врат! — изкрещя той.
Тялото й застина неподвижно, но мъжът продължи да я притиска, оставяйки я без въздух. Тя осъзна, че е притисната в смъртоносна хватка.
— Достатъчно! — извика другият. — Не сме дошли заради нея.
Партньорът му поотпусна хватката си и Лиз жадно пое глътка въздух.
Единият от двамата я сграбчи за ръцете, другият я хвана за глезените и двамата дружно я замъкнаха в банята. Онзи, който едва не я беше задушил, надвеси главата й над тоалетната чиния.
— Още една глупост и ще те удавя точно тук! А партньорът ми ще пикае върху теб, докато умираш! — заплаши я той.
Притиснаха я с лице към пода, залепиха тиксо на устата й, преместиха краката й до основата на тоалетната чиния и привързаха глезените й с пластмасови стяжки. След това изпънаха ръцете й над главата и ги пристегнаха към тръбата под мивката.
Единият от двамата пусна водата и започна да пълни ваната. След пет минути вторият се върна в банята събрал всички телефони в къщата, включително нейния мобилен телефон, и ги хвърли в пълната вана.
— Трябва да те убием само за това, че прикриваш детеубийца — заяви той. След това изключиха лампата в банята и затвориха вратата след себе си.
Лиз остана да лежи на студените плочки на пода. Ръцете и краката й бяха болезнено изпънати, белезниците се впиваха в кожата й. Заслуша се. Успя да чуе, че изнасят Рейчъл през задната врата.
След това се отвори врата на кола, затвори се, последва бързо отваряне на още две автомобилни врати и затварянето им.
Изръмжа двигател и колата потегли.
После настъпи тишина. Тя не чу нищо повече, освен агонизиращите стенания, които идваха от насиненото й тяло.
46.
Бриджит Суийни, икономката в „Света Агнес“, беше едра здрава жена с ведро чувство за хумор, непристоен език и силен ирландски акцент, който не се беше променил изобщо от мига, в който бе започнала работа в църквата преди четиридесет и две години.
Имаше три основни отговорности — да готви за свещениците, да надзирава работата на обслужващия персонал и най-вече да действа като очите и ушите на отец Спинели.
Бриджит бършеше праха от щорите в жилището му, когато забеляза черния „Кадилак Ескалейд“ да спира пред църквата. Забърза към кабинета на отец Спинели и не си направи труда да почука.
— Отче… — каза тя, задъхана от бързането. — Имате компания.
Свещеникът хвърли бърз поглед на часовника си.
— Сутрешната служба започва след десет минути. Кой е?
— Айталианското „голямо добрютро“ — отвърна Суийни, — вижте сам.
Тя побутна отеца към прозореца и двамата видяха как шофьорът на кадилака слезе и отвори задната врата.
От колата излезе Джо Салви. Носеше идеално прилягащ му сив двуреден костюм с бяла риза, синя вратовръзка и черни ревери.