Ървин държеше химикалка и тефтер, в който си водеше бележки, нахвърляше текста на оставката си или съчиняваше ответната реч на кмета.
— Няма да политизирам смъртта на Евелин — заяви Сайкс.
— За малко да се хвана! — иронизира я Ървин, без да спира да пише.
— Ще политизирам обаче нуждата от смело лидерство, което ще осигури на полицията и на цялата правоприлагаща система подкрепата и средствата, от които се нуждаят, за да защитават града ни и гражданите му от тези, които искат да им навредят — обяви Сайкс. — Благодаря ви. Има ли някакви въпроси?
Репортерите започнаха да се надвикват и Ървин стана, за да изключи телевизора.
— Не искам да гледам как Мюриъл Сайкс отговаря на куп скапани въпроси, които Деймън Паркър предварително е раздал на пресата — каза той. — Този човек е истинска електроцентрала! Току-що подкрепи категорично опонентката ни, а нещата тепърва ще стават още по-зле. Имам сценарий за контраизявление, което кметът може веднага да излъчи, но това е временна мярка. Веднага щом обществеността научи, че Рейчъл О’Кийф е била отвлечена, всички ще забравят, че е детеубийца. Деймън Паркър ще я превърне в мъченица, която е била задържана в затвор по фалшиво обвинение, била е оправдана, умолявала е градските власти за защита и в крайна сметка е била хвърлена на вълците от един безсърдечен и безотговорен кмет. Нищо лично, Стан, просто се опитвам да покажа как ще извъртят нещата срещу теб.
— Не, не, Ървин — отговори Спелман, — вече съм убеден. Ще гласувам за Мюриъл.
— Още не сме съвсем загинали. Стан — отвърна Даймънд и дари най-добрия си приятел с полуусмивка. Кметът не изглеждаше толкова убеден.
— Какво предлагаш?
— Предлагам да намерим Рейчъл О’Кийф, докато е все още жива, и да изобличим убиеца Хазмат, независимо колко души стоят зад това име.
Той каза „да намерим“, но се взираше право в нас двамата с Кайли, докато го казваше.
— Можете ли да го направите, детективи? — попита Даймънд толкова непринудено, сякаш питаше приятелите си дали не могат да се отбият и да му помогнат да боядиса гаража. — Ще можете ли?
— Сър — казах аз, — Нюйоркската полиция ще направи всичко, което е по…
— Не ми пука дали можете да го направите! — прекъсна ме гневно кметът. — Интересува ме дали можете да се справите, докато все още съм на власт. Трябва да участвам в победния танц и ще е дяволски добре, ако това стане преди деня на изборите, защото след това не ми дреме ни най-малко! — каза той и излетя от студиото, последван плътно по петите от Даймънд.
— Както ви предупредих, съвсем е полудял — погледна ни Кейтс и сви рамене. — Дръжте ме в течение — добави тя и ги последва през вратата.
Откакто бяхме дошли, Шели Трегър не беше казал и дума. Сега се приближи до Кайли и сложи ръка на рамото й.
— Аз ще се връщам в офиса си — каза внимателно той. — Ела там след пет минути. Трябва да поговорим.
55.
— Е, поне купата сено се смалява — отбеляза Кайли, докато минаваше покрай дърводелските ателиета на път за офиса на Шели.
— Не съм запознат със значението на такива полицейски подмятания — казах аз. — Какво трябваше да значи това?
— Значи, че търсим игла в гигантска купа сено. В понеделник имахме около осем милиона заподозрени. Сега обаче кръгът се стеснява до шепа хора, които може да са знаели къде ще отиде Рейчъл. Това си е далеч по-малка купа сено.
— И търсим две игли — казах аз.
Влязохме в Студио 1 и взехме асансьора до четвъртия етаж, където се намираха продуцентските офиси. Кайли ме поведе по коридора към ъгловия кабинет на Шели Трегър. Вратата беше отворена.
— Тук сме — каза тя.
Шели вдигна поглед от документите на бюрото си.
— Вие ли? О… Зак.
— Имаш ли нещо против и той да остане? — попита го Кайли. — Каквото и да имаш да ми казваш, можеш да го кажеш пред Зак. Той знае всичко.
— Съвсем не. Влизайте и двамата — покани ни той.
Кабинетът му беше просторен и светъл, обграден от всички страни с осем панорамни прозореца — пет от тях гледаха към Двадесет и първа улица, три откъм страната на „Куинс Плаза“. Точно отпред се виждаше стоманената конструкция на моста „Ед Кох Куинсбъроу“, великолепната столетна забележителност на Ню Йорк, която преминаваше над Ийст Ривър, за да свърже остров Рузвелт със зашеметяващо високите небостъргачи на Манхатън.