— Просто бъди мила с нея. Помни, че повече мухи се ловят мед — напомни й той.
Тереза обичаше съпруга си, но всеки път, когато той й повтореше това „мухи се ловят с мед“, на нея й се искаше да му отвърне: „Ти така ли печелиш хората, Джо? С мед?“.
Тереза не се обади предварително, а просто пристигна пред къщата на Фрай. Жената едва не намокри гащите от изненада, когато отвори входната врата.
— Госпожо Салви! — възкликна Фрай, въпреки че двете никога не се бяха запознавали.
„Естествено, че ме познава — помисли си Тереза, — семейство Салви сме местните короновани особи на Хауърд Бийч“.
— Дойдох само за да ви благодаря. Като майка на майка — добави тя, като нарочно сподави глас.
Ема Фрай, разбира се, я покани в къщата си, предложи й кафе и я засипа с извинения, задето къщата й била толкова разхвърляна. Тереза на свой ред се извини, че се е появила, без да предупреди. Двете се сближиха почти като отдавна изгубени сестри.
След десет минути Тереза вече разполагаше с цялата информация.
— Е, как така тефтерът на моя Енцо се озова у вас? — попита привидно нехайно тя.
— Беше в стаята на моя син — отвърна Ема. — Решихме със съпруга ми да я освежим и тъкмо събирах всички стари неща на Гидън, когато намерих тефтера.
— Гидън — повтори Тереза. — Спомням си за едно момче на име Гидън, но не и за Гидън Фрай.
— О, първият ми съпруг, бащата на Гидън, почина преди две години. Бяхме собственици на цветарския магазин на булевард „Крос Бей“.
— Цветарски магазин „Крос Бей“? Много пъти съм поръчвала цветя от там.
— Знам — усмихна се Ема и направо разцъфна. — Аз съм тази, която взема поръчките по телефона.
— Колко е малък светът! — възкликна Тереза. — Сега се сещам кой е синът ви. Отначало името Фрай ме обърка.
— Сега съм омъжена повторно.
— Колко хубаво, че сте успели отново да откриете щастието толкова скоро след загубата — отбеляза Тереза.
— Не знаех, че синовете ни са били приятели в гимназията.
— Аз също. Но нали ги знаете какви са момчетата в тийнейджърска възраст, невинаги казват всичко на майките си.
„Ирландските момчета — може би. Но Енцо ми казваше всичко. Синовете ни никога не са били приятели. Никога!“
Тереза отпи миниатюрна глътка от кафето си.
— Това обяснява как дневникът на Енцо се е озовал в стаята на вашия син — каза тя на глас. — Момчетата вероятно са се размотавали заедно.
— Предполагам, че е така — сви рамене Ема.
— А какво прави Гидън сега?
— Добре е… — поколеба се Ема за момент.
— Казвате го, но звучите така, сякаш нещо не е наред — насърчи я Тереза.
— Не, не. Исках да кажа само, че ми се ще да го виждам по-често, но би било много грубо от моя страна да кажа нещо подобно на жена, която никога повече няма да види сина си. Съжалявам за загубата ви, госпожо Салви.
— Няма за какво да се извинявате. И моля ви, наричайте ме Тереза. Всички приятели ме наричат така. Сега обаче ми стана любопитно защо не можете да се виждате с Гидън. Той извън страната ли е?
— О, не. Гидън живее в Манхатън, но е толкова зает да спасява всички останали, че едва намира време да вдигне телефона на майка си.
— Значи е лекар? — полюбопитства Тереза.
— Де да беше! — отвърна Ема. — Тогава нямаше да се притеснявам чак толкова. Гидън работи като полицай към градската полиция на Ню Йорк. Работата му е много опасна, но той я обожава.
Ръката на Тереза потрепна и тя побърза да остави чашата с кафе, преди да я е изпуснала. Насили се да се усмихне.
— Винаги е хубаво да научиш, че от едно момче е излязло нещо. Ще ми се само да можех да видя същото да се случва и с моя Енцо, но все пак ви благодаря, че върнахте една малка частица от него на семейството му. Това е голяма утеха за всички нас.
Тереза се изправи, а усмивката продължаваше да стои като залепена за лицето й. Благодари на Ема за последен път и побърза да се изнесе от къщата.
Нямаше търпение да съобщи на Джо, че скапаното копеле, което беше държало дневника на Енцо през всичките тези години и най-вероятно беше убило сина им, сега е някакво си проклето ченге.
57.
Мама идва, Кими! Съжалявам за това, което стана. Мама идва, за да оправи нещата. Мама те обича толкова много!
Рейчъл О’Кийф знаеше, че ще умре. Разбра го още в момента, когато я съблякоха гола и я намъкнаха в белия защитен костюм.