— Трудно ли е да бъдат намерени? — попита Кейтс.
— Намирането им е лесно. Написали сме им имейли и текстови съобщения, оставихме и съобщения на гласовите им пощи — всички те знаят какво искаме. Проблемът е в това да ги накараме да се срещнем лице в лице. Те с удоволствие ще ни върнат телефонно обаждане, но да не забравяме, че тези хора все пак си изкарват хляба с лъжи. Решихме, че ще е по-добре да се срещнем и да поговорим с всеки от тях поотделно.
— Двама ще се явят тук още тази вечер. Трета току-що е прекарала спешна операция от апендицит и до утре няма да можем да говорим с нея. Последните двама в списъка ни са Мик Уилсън и един от помощниците му. Нали познавате Мик — има лошия навик да не отговаря на съобщения, а и въобще не го е грижа.
— Накарайте го да се загрижи. О’Кийф е била отвлечена преди петнадесет часа. Хазмат няма да я остави жива още дълго. Обадете ми се, когато…
— Капитане? — прекъсна ни Катина Хронас, цивилен сътрудник от нашия отдел. Катина се занимаваше с ежедневното разпределение на стотици телефонни обаждания, имейли и факсове, предназначени за Кейтс. Беше запозната с приоритетите на началничката си както в личен, така и в професионален план, и си позволяваше да я прекъсне само когато беше нещо наистина важно. Кейтс се подготви за неизбежната лоша вест. — Това дойде току-що от кабинета на началника на управлението. — Катина подаде на Кейтс лист хартия.
— По дяволите! — каза Кейтс, докато поглъщаше с поглед краткия текстов абзац. — Изтекло е.
Двамата с Кайли се спогледахме. Добре знаехме какво е „изтекло“.
— Успяхме да го задържим в информационна дупка цели девет часа — осведоми ни Кейтс, — но „Таймс“ току-що е разпратил служебен имейл: Рейчъл О’Кийф е била отвлечена само часове след напускането на градския затвор.
— В „Таймс“ не отпечатват непотвърдени слухове — отбеляза Кайли. — Кой им е дал тази информация?
— Отвличането на О’Кийф е било потвърдено от адвоката й Денис Уолок — прочете Кейтс. — Разбира се, от вестника не съобщават откъде е изтекла новината, но аз бих се обзаложила, че това е работа на самия Хазмат. Той обича да се пише за него, а медиите го обсипват с внимание.
— Което значи, че телефонните ни линии ще бъдат залети от стотици обаждания с фалшиви сигнали, че са я видели някъде — каза Кайли.
— Това не е ваш проблем — отбеляза Кейтс. — Комисар Харис ще ми предостави всички човешки ресурси, от които имаме нужда, за да се справим с обажданията на откачалките. Вие трябва само да намерите Рейчъл О’Кийф, да хванете убиеца Хазмат и да превърнете кмета Спелман в национален герой, и то преди деня на изборите. Действайте!
— Това беше най-надъхващата реч в съблекалните, която някога съм чувала от треньор — отбеляза Кайли, когато излязохме от офиса на Кейтс. — Точно това ми трябваше, за да се надъхам да работя по случая.
До девет часа двама от помощниците на областния прокурор се появиха в офиса, за да ни съобщят, че никога не са говорили с когото и да било за убежището на Рейчъл в Ню Джърси. Нито един от двамата не криеше нищо, не се колебаеше и не увърташе. Казваха истината.
— Остават ни още трима — каза Кайли. — Предлагам прекъсване през нощта. Всичко това е в полза на…
Тъкмо щях да се съглася с предложението й, когато кабината на асансьора спря на нашия етаж. Отделът ни разполага със собствени офиси на третия етаж в Деветнадесето управление — сектор, който обикновено не е твърде оживен, особено в този час на денонощието.
Вратите се отвориха и от асансьора излязоха последните двама души, които очаквах да се появят в нашия офис — същите онези, които Джон До беше нарекъл дефективи Донован и Бойл.
Те се приближиха до бюрата ни, придружени от неизменните намусени физиономии, рамене, посипани с пърхот, и походка на хора, глътнали бастуни.
— Решихме, че може все още да сте тук — каза Донован.
— Така е при случаите със серийни убийци — отвърна Кайли, — не ти се отваря възможност да се чупиш по-рано от работа. Вие какво правите тук?
— Вие какво мислите? Осведомете ни.
— За какво? — попита Кайли.
Онзи се засмя.
— За какво? За проклетия случай, разбира се. Вижте, може вие да обирате лаврите, но от самото начало това си беше нашият случай и ние няма да се оттеглим току-така…
— По-спокойно — обърна се Бойл към партньора си и вдигна ръка, след което погледна към Кайли. — Май ще кажете, че леко сме извън последното развитие на случая, но вината не е наша. Все пак става въпрос за политика, така че нека да започнем на чисто. Става ли?