— А как ще обясниш факта, че се появиха тук тази вечер, за да ни изцедят за повече подробности по случая? Не знаят ли какъв е най-бързият начин да се изкачат до номер едно в списъка на заподозрените? На мен това ми звучи доста тъпо.
— Тъпо е само ако знаят, че търсим провинени ченгета — отвърна тя. — В момента има само четирима души, които знаят, че издирваме убийците сред нюйоркската полиция — ти, аз, Черил и Кейтс. Тези момчета може да са доста по-умни, отколкото се представят. Мисля, че нарочно се направиха на вбесени, когато им взехме случая, и правеха всичко възможно, за да не ни помагат. След това са се усетили, че като пречат на нас, пречат и на себе си, затова са решили, че като ни предложат подкрепата си, това ще е най-добрият начин да останат в течение на случващото се по разследването.
— Не ме интересува дали са тъпи, или умни. Но ако се опитват да слухтят какво става около нас, може би е добре и ние да слухтим какво става около тях.
— Закари Джордан, да не би да говориш за поставяне на опашки след тези двамата? — попита Кайли и цялата грейна от щастие.
— Ъхъ.
— А мислиш ли, че капитан „Всичко по учебник“ ще одобри идеята ни да назначим екип да ги следи? — попита тя.
— Може би да, може би не — отговорих.
— Вероятно не.
— Но това няма значение, защото аз няма да я питам. Точно в момента въобще не ми пука какво ще каже тя.
— Слушай само какви ги говори примерният полицай! — отбеляза Кайли и се ухили широко насреща ми. — А аз си мислех, че съм единственото ченге наоколо, което си е спечелило репутация, че действа не по правилата.
Дълго преди да се присъедини към „Специални клиенти“, Кайли беше известна с това, че нарушаваше правилата всеки път, когато смяташе, че те не работят в нейна полза. И въпреки че шефовете обикновено се мръщят на ченгетата ентусиасти, тя винаги успяваше да си свърши работата, така че те винаги подминаваха нарушенията й. Донован и Бойл намирисваха отдалеч и бях готов да ги закова, независимо от това какво щяха да кажат висшестоящите.
— Нали чу кмета днес следобед? — попитах аз. — Няма значение какво, по дяволите, ще трябва да направим, но дяволски добре е да го свършим преди деня на изборите. Това стори ли ти се като обикновен коментар?
— Мамка му, не. Звучеше си като директна заповед от най-отгоре на хранителната верига. Но ми харесва начинът, но който разсъждаваш. Само така, партньоре! — похвали ме тя.
Взе телефона от бюрото си и набра номер.
— Здрасти, Кайли е. О, човече, толкова се радвам, че още си там. Може ли да намина?
Какъвто и да беше отговорът, той я накара да се засмее.
— Супер. Ще съм там след минутка.
Тя се втурна към вратата на офиса.
— Имаш ли нещо против да ми кажеш къде тръгна?
— Към офиса на Мат Смит. Връщам се след пет минути — каза тя и изчезна.
Аз си останах там, кипейки вътрешно, сякаш момичето, с което бях дошъл на танците, изведнъж беше решило да се прибере у дома с някой друг.
Мат Смит ли? Браво на теб, партньоре!
61.
Джо Салви се взираше в тенджерата сос за спагети, оставена на котлона. Ако беше майка му, щеше да го е изхвърлила на боклука, преди въобще да го е предложила на Папа. След това погледът му се отклони към жената, която току-що беше сервирала от соса в чинията му.
Тереза стоеше права край кухненския плот и отваряше поредната бутилка вино. Спря само колкото да изрита настрани обувките си с десетсантиметрови токове, купени за осемстотин долара.
Добра идея, Тереза. Една дама не иска да се стовари по задник, докато поглъща втората си бутилка „Бруно Джакоза Бароло“ от двеста долара.
Преди четиридесет и една години тя беше перфектната съпруга, отговаряща напълно на трите характеристики, които майка му беше казала, че са важни: беше добра в кухнята, страхотна в спалнята и при това беше католичка.
Сега мама я нямаше вече. Същото се отнасяше и за Тереза. Все още спяха в една спалня, но сексът вече не беше впечатляващ. Не беше и зле, просто вече не беше хубав. Също като соса.
Тя постепенно се беше отдръпнала. Казваше, че било, защото той бил твърде зает с работата си.
Неговата работа? Откъде според нея идваха парите за всички тези неща? За къщата? За колите? За дрехите? За бижутата? За благотворителните прояви? Тя раздаваше парите му на всеки, който й протегнеше ръка, а те я издигаха на пиедестал. Хубаво, щом от това имаше нужда. Но откъде си мислеше тя, че идват тези пари? Идваха от работата му.