— Казах ли ти, че вече е омъжена повторно? — попита Тереза.
През цялото време бърбореше нещо, но той не я слушаше.
— Да, каза ми — отвърна той. — Два пъти.
— Тя е толкова щастлива. Омъжила се е за гимназиалния учител Джон Адамс и сега двамата работят в малкия си цветарски магазин — каза Тереза. — Съпругът й умира, а две години по-късно друг мъж вече спи в леглото му. Ама че кучка!
Тя напълни повторно чашата си и преднамерено го изгледа над ръба, докато си наливаше, предизвиквайки го да й направи забележка за това колко много пиеше.
— И е толкова горда с онова малко прасе сина й — ченгето, което спасява света! — обяви Тереза. — Радвам се, защото това значи само, че когато аз приключа с него, ще я боли още повече.
Той се разсмя.
— Когато ти приключиш с него? И кой умря, та ти стана шеф?
— Енцо умря! Чакала съм дванадесет години за отплата и сега ще я получа.
— Ще идеш в полицията ли? — попита той. — Ще затриеш ченге?
— Две ченгета — отвърна му Тереза. — Другият, чието име също е в колекцията на Енцо, е приятелят му Дейв. Винаги съм казвала, че повече от един човек трябва да е убил Енцо. Ти мислеше, че са черните от парк „Озон“, но са били тези копелета.
Тя надигна чашата си и изпи наведнъж половината.
— Тези хора бяха наши съседи. Организирахме партита за тях. Хранехме ги. А те така ли показват уважението си? Ние ги посрещахме с отворени обятия, а те ни забиха нож в сърцето. Юда е седял на масата ни, Джо! Истински Юда.
Салви вдигна ръка, за да я успокои. Не я беше виждал в такова състояние от погребението на Енцо насам.
— Добре, Тереза, достатъчно. Аз ще се справя с това.
— Кога?
— Сега — каза той и се изправи. — Имам един лейтенант от полицията, който ми дължи услуга. Той ще разбере къде работят тези две ченгета.
— И тогава какво?
— Откъде да знам? Нека първо да разберем. Дай ми малко време да помисля.
— Не мисли! Действай! Ако не заради мен, направи го заради майка си. Помниш ли какво обеща тя, когато се хвърли върху ковчега на Енцо? La famiglia fornira giustizia. Око за око.
Тя се обърна рязко към плота, грабна бутилката и излезе, залитайки, от стаята. Салви извади мобилния си телефон и се обади на Бърнис.
— Идвам при теб — съобщи кратко той. Това беше единственото, което трябваше да каже. Затвори и отиде в коридора да си вземе палтото.
Бърнис работеше за счетоводителя му. Беше четиридесетгодишна и никога не се беше омъжвала. Не беше хубава. Беше просто мило и приятно еврейско момиче, което се оказа истинска тигрица в леглото. Бяха любовници от седем години, а жената никога не беше поискала нищо. Той й носеше подаръци, а тя казваше просто: „Благодаря ти, Джо. Наистина не трябваше“. Нямаше никакви изисквания към него.
Сексът им беше невероятен, а за капак тя беше и дяволски добра готвачка.
Майка му щеше да я намрази от пръв поглед.
Не беше католичка.
62.
Кайли винаги беше намирала начин как да ме вбеси. Тази вечер не правеше изключение. Бяха минали двадесет минути откакто извика: „Връщам се след пет минути“, и изчезна към офиса на Мат Смит. Без обяснение и без покана да се присъединя и аз — само неизменното й отношение в стил „Аз командвам, ти стой и чакай тук!“.
Опитвах се да се справя с нездравословния гняв, когато мобилният ми телефон иззвъня. Беше Черил. Бавният огън, на който се печах, изведнъж се превърна в приятно сгряваща жарава, когато вдигнах телефона.
— Хей — казах аз, — ти си не само красива и интелигентна, но и безкрайно проницателна. Как разбра, че отчаяно се нуждая от психолог?
— А ти как разбра, че отчаяно се нуждая някой да ми каже, че съм красива и интелигентна? В действителност съм се разположила на дивана по анцуг, пия вино и дъвча пуканки, като всеки момент възнамерявам да посветя цялото си внимание на филм, който съм гледала вече седем пъти.
— „Хубава жена“ с Ричард Гиър и Джулия Робъртс, нали?
— Добре ме познаваш, Закари. А на теб за какво ти е психолог?
— Защото седя тук и събирам прах, докато Жената чудо драпа да разреши най-големия случай в кариерата ми сама.