68.
— Къде, по дяволите, паркират хората в Манхатън? — каза Джоджо, докато Томи Бой за трети път минаваше с буика покрай полицейското управление. — На проклетата улица никога няма никакви места.
— Номерът е първо да обходиш наоколо — каза Томи Бой, — а когато си намериш място, караш някой да легне там, а ти тичаш да си купиш кола.
Джоджо не се разсмя.
— Мислиш ли, че тази работа е майтап. Ти Би?
— Нищо не мисля, Джоджо. Дори не знам каква точно е тази работа, освен че трябва да проследим две ченгета. Искаш ли да ме осведомиш? Да не би да са сгафили?
— Сгафили са колкото си искаш. Убили са брат ми.
— Мамка му! Ченгета ли са убили Енцо?
— Тогава още не са били ченгета. Били са просто хлапета в гимназията.
— Значи ще ги намерим, ще ги проследим, а после какво? — попита Томи Бой.
— Нищо. Нали чу моя старец? Само ги проследяваме, той ще реши какво да правим после.
— И какво, по дяволите, мислиш, че ще реши той? Ще ги затрие. Единственият въпрос е кой ще получи задачата да го свърши.
— Ти да не си доброволец?
— Може би — отвърна Томи Бой и вмъкна колата в едно свободно място до противопожарен кран. — След като Пачино затри Солоцо и онова скапано ченге в ресторанта, реши да избяга в Сицилия за няколко години. Нямам нищо против да бъда доброволец за това.
— Продължавай да си мечтаеш, Пачино! — отвърна Джоджо, извади айфона си и пъхна белите слушалки в ушите си. — Сега гледай да си държиш очите отворени, а устата затворена. Имам нужда от малко Спрингстийн.
След третата песен от албума Джоджо измъкна рязко слушалките от ушите си и каза:
— Този отпред е Гидън! — Той посочи към двама мъже, които излязоха от полицейското управление и тръгнаха към няколко паркирани полицейски коли. Качиха се в черен джип и потеглиха.
— Стой! — предупреди спътника си Джоджо. — Ченгетата могат да забележат, че ги следят. Остави им малко пространство.
Томи Бой подкара буика на разстояние две коли.
— Хубаво. Да се надяваме само тези да не включат сирената и да ни погнат, защото с нас е свършено — отбеляза той.
Нямаше нито буркан, нито сирени — никаква драма.
Джинът зави по моста „Ед Кох“, пресече Ийст Ривър и сви надясно по булевард „Върнън“, след което спря пред „Сан Ремо“ — малка пицария на ъгъла на Четиридесет и девето авеню. Гидън влезе вътре и няколко минути по-късно излезе с кутия пица и се върна в колата.
— Чувал ли си някога за това място? — попита Томи Бой. — Трябва да е адски добро, щом караха чак дотук, за да си вземат пица в девет часа сутринта.
Последваха джипа до „Джаксън“, а след четвърт миля колата зави надясно по задънената улица „Крейн“.
Томи Бой изчака, докато двете ченгета стигнаха до края на улицата, спряха пред един гараж, нашарен с графити, вкараха колата вътре и затвориха вратата от гофрирана ламарина. Томи паркира зад един очукан микробус на двеста метра оттам.
Четиридесет минути по-късно вратата на гаража се отвори и джипът излезе.
— Какво чакаш, по дяволите? — каза Джоджо, когато ченгетата ги подминаха.
— Чакам ги да се изгубят от поглед — отвърна Томи Бой. — След това можем да влезем и да разберем какво правят вътре.
Джипът зави по „Джаксън“.
— Ще ги изпуснем — изкрещя Джоджо.
— Няма да ги изгубим завинаги. Нали знаем къде работят?
— Последвай ги!
— Джоджо, те не биха карали целия път до подобна дупка само за да си разделят една пица. Баща ти ще иска да знае какво, по дяволите, става там вътре.
— Баща ми ни нареди да ги проследим. Нали го чу? Нищо друго — niente. Сега или тръгвай, или слизай, аз ще карам!
Томи Бой запали двигателя и тръгна към края на тясната улица.
— Добре, но мисля, че допускаш голяма грешка.
— Виж какво, задник такъв — каза Джоджо, — плаща ти се, за да караш, а не да мислиш. — След което наклони облегалката си назад и пъхна слушалките в ушите си. Слушаше Бруно Марс, когато мобилният му телефон завибрира.
— Да, мамо? — каза той и притисна телефона към лицето си. — Малко съм зает.
— Намерихте ли ги? — попита Тереза.
— Да. Отидоха с колата до някаква дупка в Лонг Айланд.
— Каква дупка? — заинтересува се Тереза.
— Не знам. Някакъв стар гараж. Беше в западналата част на града, в края на една задънена улица близо до железопътните линии.