— Какво, по дяволите, е това? — попита Джоджо, който надзърна иззад рамото на Томи Бой.
— Не знам, но ще разбера — отвърна той и извади крушата за мъчения от кутията, като я придържаше с кърпичката. Остави я на масата и й направи няколко снимки. След това я прибра обратно в кутията.
— Сега давай да вървим! — обърна се той към Джоджо.
Томи заключи отново вратата, забърса катинара, дръжката и топката отвън и отвътре и няколко минути по-късно двамата вече пътуваха по магистралата на Лонг Айланд в посока обратно към Хауърд Бийч.
— Разбрах — каза Джоджо. — Белият костюм! Едно от тези ченгета е убиецът Хазмат.
— Двамата са Хазмат.
— Нали и аз това казвам! Но кое е момичето?
Томи Бой му каза.
— Сигурен ли си, че е тя?
— Показваха лицето й по телевизията всяка вечер.
— Не и по борсовия канал.
— Имаше я в „Дейли Нюз“. Не си ли я виждал във вестника?
— Може и да съм. Не мога да помня всичко. А пишеше ли за онова странно нещо с винта в дървената кутия?
— Не.
— Ще се обадя на татко — каза Джоджо и извади телефона си.
— Гледай да звъннеш на някой от телефоните му за еднократна употреба. Федералните подслушват всички други — каза Томи Бой.
Джоджо спря да набира, сякаш току-що се беше сетил, че баща му е мафиотски бос и от години е следен от ФБР.
— Добра идея. Не искаме федералните да ни чуят по този — отбеляза Джоджо. — Знаеш ли какво, вол такъв, понякога не си чак толкова тъп, колкото изглеждаш.
— Мерси, шефе. Не съм гений, но и аз имам моменти на просветление.
70.
От всички елитни части в полицията най-трудно е да се добереш до отдел „Специални клиенти“. Ние сме само седемдесет и пет души, разпръснати из управленията в града, а има поне още хиляда, които се надяват да се присъединят към нас. Аз обаче никога не съм срещал други ченгета, по-нахъсани и по-квалифицирани от Кейси и Бел — двамата детективи от „Противодействие на престъпността“, които ми бяха спасили задника край въртележката в понеделник сутринта.
Те имаха опит в работа под прикритие, бяха бързи пеша и както Кайли посочи, „имаха мерак да счупят няколко яйца, за да стане омлет“.
Когато ги помолихме тайно да проследят Донован и Бойл, двамата веднага се съгласиха. Когато им казахме защо се налага това, Бел зададе само един въпрос:
— Вътрешна сигурност знае ли, че ангажирате полицаи да следят други полицаи?
— Не — отговорих аз. — И ако Вътрешна сигурност разберат, ще започнат разследване срещу всички нас.
— Не се притеснявайте — отвърна той. — Няма да разберат.
Обади ми се в шест вечерта, за да ми каже, че нямат търпение да ни съобщят какво са научили още първия ден. Предложих да се видим извън управлението, в „Ускудар“ — малък турски ресторант на Второ авеню. От логистична и стратегическа гледна точка той беше идеалният избор. Бе сравнително близо до офиса, за да отидем пеш, но от друга страна, беше малко вероятно някой, който ни познава, да се появи там. А и фактът, че много харесвах тяхната мусака, може би също натежа леко при решението ми.
Двамата ни чакаха на маса в ъгъла и от ухилените им физиономии не можех да преценя кой е по-въодушевен — те или ние.
Поръчахме си напитки и няколко предястия, преди да се захванем за работа.
— Е, значи, ако ви помогнем да разрешите този случай, дали ние двамата имаме сериозни шансове да започнем работа в „Специални клиенти“? — насочи се Бел право към целта.
— Нищо не мога да обещая — отговорих аз, — но мога да ви кажа едно: ако не разрешим този случай, ние двамата е много вероятно повече да не работим в отдела.
— Затова, моля ви, кажете ни, че имате снимки на Донован и Бойл, докато пазаруват защитни костюми в местния магазин — каза Кайли.
— Нямаме нищо чак толкова вълнуващо — разсмя се Кейси. — Имаме само лоши новини, добри новини и страхотни новини.
— Започнете с лошите и давайте нататък — казах аз и си отчупих парче топла плоска питка, пъхнах го в устата си и добавих глътка студена бира.
— Това е от осем и тридесет тази сутрин — каза той и сложи айфона си на масата, където се виждаше снимка на Донован, който тъкмо излизаше от „Старбъкс“ с две чаши в картонена поставка. — Напрегнахме детективските си мозъци и решихме, че това трябва да е било наминаване за кафе.