— Две минути след това ударихме на камък — продължи Бел. — Обади се нашият сержант и ни повика — някакъв джебчия издърпал чантата на една жена в парка. Можеше и двама униформени да се заемат с това, но жертвата била някаква английска гувернантка, която работи в семейството на дипломат, и трябваше на всяка цена да огледаме мястото. Бяхме заети там цели четири часа и не успяхме да се върнем към Донован и Бойл преди един часа следобед.
— Тогава обядваха в „Големия Уонг Кинг“ на Мот Стрийт — поясни Кейси. — След това ги извикаха по сигнал за обир в магазин за оптика на булевард „Франклин“, а след това отидоха в будисткия храм „Пу Чо“ на улица „Елдридж“.
— По радиото не разбрахме за какво ги извикаха там, но стояха само двадесет минути, така че решихме, че не е било някое важно престъпление — допълни Бел. — Може би някой просто е попречил на нечие просветление.
С Кайли се разсмяхме. Тези двамата бяха светлинни години по-забавни за работа, отколкото Донован и Бойл.
Кейси набързо превъртя снимките от ресторанта, оптиката и будисткия храм.
— Всички тези места са в района на Пето управление — каза Кайли. — Значи двамата основно са действали в своя район.
— Да, до около три следобед — отговори Кейси. — Тогава се качиха в колата и отидоха до една сграда на Източна петдесет и пета улица — добави той и премина на следващата снимка.
— По дяволите! — възкликна Кайли. — Това е офисът на предизборния щаб на Мюриъл Сайкс.
— Знаете ли дали и Сайкс е била там по това време? — попитах аз.
Кейси превъртя на следващата снимка, на която се виждаха тримата — Донован, Бойл и Сайкс — да излизат заедно от офиса.
— Нямаме представа за какво са говорили, защото нямаше как да се приближим достатъчно, за да чуем, но каквото и да е било, отне им повече от час.
— Ако това са добрите новини, нямам търпение да разбера какви са страхотните — казах аз.
Кейси се ухили и показа друга снимка на айфона си. Беше на доста млада жена с къдрава червена коса.
— Това е детегледачката, на която са откраднали чантата. Тя ми даде телефона си и иска да й се обадя в свободния й ден — каза той.
Взех телефона му и превъртях обратно на снимката на Донован, Бойл и Сайкс.
— Въпреки че с Кайли сме силно впечатлени от уменията ви да се сваляте с жертви на престъпление, ние сме по-щастливи заради този кадър — казах аз.
— Много ни помогнахте — добави Кайли.
— Надявахме се да го кажете — отвърна Бел, — но не сме достатъчно запознати със случая, за да разберем защо.
— Защото двете ченгета, които може и да са убийците Хазмат, работят в комбина с политика, който ще извлече най-много ползи, ако убийствата останат неразкрити — поясних аз.
— А и се обзалагам, че снощи Донован и Бойл наминаха, за да се осведомят от нас само за да могат да докладват всичко на Сайкс — добави Кайли.
— Значи са нещо като двойни агенти? — попита Бел.
— Силно казано — отвърна Кайли. — По-скоро са провинени ченгета. Зак е прав, вие, момчета, свършихте страхотна работа, и то много бързо. Благодаря ви.
— Винаги сте добре дошли — отговори Кейси, — но удоволствието е взаимно. За нас е чест, че имаме възможност да поработим за „Специални клиенти“, затова благодарим на вас, детективи Джордан и Макдоналд.
— Хей! Пием заедно бира и делим един хляб, не се налага да сте толкова официални! — отвърна Кайли. — Казвайте ми Кайли, а той е Зак.
— Тогава ще минем на Кайли и Зак — каза Кейси. — Аз съм Дейв.
— А аз съм Гидън — добави Бел и вдигна халбата си за поздрав.
Трета част
La famiglia fornirà giustizia
71.
Петъкът започна ужасно рано. Мобилният ми телефон иззвъня в 3:02 през нощта. Затърсих го трескаво и се вторачих в името на звънящия, проблясващо в тъмнината.
Делия Кейтс.
Във вцепенението си успях да се сетя само за една причина, поради която шефката ми би позвънила посреднощ: беше разбрала, че с Кайли играем не по правилата, и не можеше да изчака до сутринта, за да ми възложи новото назначение — да пиша глоби за нерегистрираните амбулантни търговци в „Джаксън Хайтс“.
Натиснах зелената слушалка и измърморих нещо от сорта на: „Джордан на телефона“.