— Съжалявам — каза мис Марпъл. — Много, много съжалявам. Моля ви, извинете ме пред сестра си. Нямах представа за тези неща. Наистина.
ГЛАВА 16
Предварителното следствие
Мис Марпъл тръгна бавно по главната улица на селото към пазарния площад, където в една стара сграда от времето на крал Джордж, наречена „Кърфю Армс“, щеше да се състои предварителното следствие. Тя погледна часовника си. До началото оставаха още двадесет минути. Реши да мине през магазините. Спря пред един, в който се продаваха прежда и детски дрешки, и надникна вътре. Едно момиче обслужваше клиенти, а две деца мереха вълнени жилетки. По-нататък зад щанда стоеше някаква възрастна жена.
Мис Марпъл влезе в магазина, премина покрай щанда, седна на един стол срещу възрастната жена и извади парче розова прежда. Обясни, че й е свършила преждата и че за да завърши плетивото си, й трябва още малко от същата марка. Скоро получи това, което търсеше, а също така й дадоха още някаква прежда, която беше харесала, и се завърза разговор. Започна с тъжната злополука. Мисис Мерипит, ако името й съответстваше на написаното на фирмата над магазина, беше много развълнувана от инцидента и беше възмутена от това колко е трудно да накараш местните власти да направят каквото и да било, за да обезопасят пътеките до забележителностите в околността.
— Виждате ли — каза тя. — Дъждът отмива почвата и камъните започват да се срутват. Помня, че една година имаше три срутвания, три нещастни случая. Най-напред едно момче едва не умря, после, ако не се лъжа шест месеца по-късно, един мъж си счупи ръката, а накрая и горката мисис Уокър. Тя беше сляпа и почти не чуваше. Нито е видяла, нито е чула каквото и да било, иначе е можела да се дръпне настрани, както казват. Някой е видял скалата и й е извикал, но е бил твърде далеч, за да може да изтича при нея и да я спаси. Умряла е на място.
— Колко тъжно — каза мис Марпъл. — Трагично. Човек не забравя лесно такива неща, нали?
— Наистина. Предполагам, че на предварителното следствие ще стане дума и за това.
— Предполагам — каза мис Марпъл. — Колкото и да е ужасно, тези срутвания изглеждат естествени, макар че понякога могат да ги предизвикат и невнимателни хора… Ако някой реши да се позабавлява, като събори скала в пропастта…
— Наистина, наоколо има много буйни момчета, но не съм ги виждала да правят чак такива неща.
Мис Марпъл заговори за пуловери. За пуловери с ярки цветове.
— Не е за мен — обясни тя. — За един от племенниците ми е. Иска пуловер с поло яка и ярки цветове.