— Тя е искала да научи нещо от вас — каза мис Марпъл. — Сигурна съм, че заради това е тръгнала да се срещне с вас.
— Да, да. Това сигурно е така… Струва ми се, че Верити не би казала нищо на хората, които биха могли да я спрат… Клотилд и Антея Брадбъри-Скот преди всичко… Но Верити винаги е обичала Елизабет Темпъл и тя имаше голямо влияние върху нея… и си мисля, че би й писала, би й дала някакво обяснение.
— Струва ми се, че го е направила — каза мис Марпъл.
— Мислите, че й е съобщила нещо?
— Да — отговори мис Марпъл. — На Елизабет Темпъл е съобщила, че смята да се омъжи за Майкъл Рафиъл. Мис Темпъл знаеше това. Беше едно от нещата, които ми каза. Каза ми: „Познавах едно момиче на име Верити, което искаше да се омъжи за Майкъл Рафиъл“. Единственият човек, който би могъл да й каже това, е самата Верити. Сигурно й е писала. После я попитах защо не се е омъжила и мис Темпъл отговори: „Тя умря“.
— Значи сме в задънена улица — каза архидякон Брейбзън. — Аз и Елизабет не сме знаели повече от тези два факта. Елизабет — че Верити е смятала да се омъжи за Майкъл, а аз — че освен това вече са били уговорили денят и часът на сватбата. И аз ги чаках, но сватбата не се състоя. Нямаше младоженец, нямаше младоженка, нямаше никакво обяснение.
— И не знаете какво се е случило, така ли? — попита мис Марпъл.
— Нито за миг не мога да повярвам, че Верити и Майкъл са скъсали, че са се разделили.
— Но все нещо трябва да се е случило между тях. Нещо, което може би е отворило очите на Верити, което й е помогнало да разбере по-добре що за човек е Майкъл, да види някои черти от характера му, за които преди това не си е давала сметка.
— Това все пак не може да обясни задоволително случилото се. Тя би ме уведомила. Не би ме оставила да чакам, за да ги свържа в свят брачен съюз. Най-малкото, което може да се каже е, че тя беше много добре възпитано момиче и не би направила такова нещо. Щеше да ме уведоми. Не. Боя се, че може да й е попречило само едно.
— Смъртта? — попита Мис Марпъл. Тя си спомняше думата, произнесена от Елизабет Темпъл, която й бе прозвучала като дълбок камбанен звън.
— Да — въздъхна архидякон Брейбзън. — Смъртта.
— Любов — каза мис Марпъл замислено.
— С това искате да кажете… — той се поколеба.
— Това ми каза мис Темпъл. Попитах я: „Как така умря?“ А тя отговори само: „Любов“. Каза, че любовта е най-страшната дума на света. Най-страшната дума.
— Разбирам — каза архидяконът. — Разбирам… Или си мисля, че разбирам.
— Какво е вашето обяснение?
— Раздвоена личност — въздъхна той. — Нещо, което околните не могат да доловят, ако нямат нужната квалификация. Джекил и Хайд са реални. Не са измислица на Стивънсън. Майкъл Рафиъл беше… трябва да е бил шизофреник. Имал е раздвоено съзнание. Не съм медик по образование, нямам опит като психоаналитик; но у него трябва да са съществували две отделни личности, две отделни части. Едната, това е приятното, добро момче, чиято най-привлекателна черта може би е желанието за щастие. Но има и друга личност… може би резултат от някаква умствена деформация… нещо, за което още не сме сигурни… желание да убие… не непременно врага си, а човека, когото обича. Може би, затова е убил Верити. Без да си дава сметка защо го прави и какво означава това. На този свят има много ужасяващи неща… Душевни заболявания, деформации на съзнанието… В моята енория имаше много тъжен случай… Две възрастни жени, пенсионирани, живееха заедно. Бяха работили заедно цял живот и бяха приятелки. Изглеждаха доволни от живота си заедно. И един ден едната уби другата. Повикала викария, неин стар приятел, и му казала: „Убих Луиз. Много тъжно, но видях самия дявол да гледа през очите й и трябваше да го направя“. Подобни неща понякога могат да те накарат да се отчаеш от живота. Питаш се защо става така, как става така? Един ден може би ще научим. Лекарите ще открият може би някоя малка деформация на хромозом или ген. Някоя жлеза, която работи прекалено много или недостатъчно.
— Значи според вас това се е случило? — попита мис Марпъл.
— Наистина се е случило. Зная, че трупът не е бил намерен доста време след това. Верити просто изчезна. Излязла от дома си и никой повече не я е виждал.
— Но това трябва да се е случило тогава, в същия онзи ден…
— Но на делото…
— Имате предвид след като е бил открит трупът, когато полицията е арестувала Майкъл?
— Той е бил един от първите разпитани. Много хора са го виждали с Верити, тя се е качвала в колата му. Били са сигурни още от самото начало, че именно той е убиецът. Бил е първият заподозрян и подозренията никога не са намалели. Разпитвани са и други младежи, които са познавали Верити, но всички те са имали или алиби, или срещу тях не е имало сериозни доказателства. Продължили са да подозират Майкъл и най-накрая трупът е бил открит. Верити била удушена, с обезобразено от тежки удари лице. Мистър Хайд, нека се изразя така, е взел надмощие.