Клотилд стана и излезе от стаята. Мисис Глин се върна и се размина със сестра си на вратата.
— Не бива да обръщате прекалено голямо внимание на Клотилд — каза мисис Глин. — Тя още не може да се съвземе от онази трагедия, разиграла се преди толкова много години. Много обичаше Верити.
— Стори ми се, че се тревожи и за сестра ви.
— За Антея? С Антея всичко е наред. Знаете ли, тя е малко разсеяна… Малко истерична понякога. Има склонност да се ядосва за някои неща и си фантазира странни работи. Въображението й е особено. Но не мисля, че има нужда Клотилд да се безпокои толкова. Боже мой! Кой минава пред прозореца?
След малко две смутени жени се показаха на френския прозорец.
— Моля да ни извините — каза мис Бароу. — Просто обиколихме къщата, за да видим дали случайно няма да открием мис Марпъл отвън. Разбрахме, че е дошла тук при вас и си казахме… О, ето ви и вас, скъпа мис Марпъл. Искам да ви кажа, че в края на краищата днес следобед не отидохме до онази църква. Научихме, че била затворена за почистване, така че решихме днес да не ходим никъде и да оставим това за утре. Надявам се, нямате нищо против, че дойдохме тук по този начин. Натиснах звънеца на входната врата, но не чух да звъни.
— Понякога не звъни наистина — каза мисис Глин. — Доста своенравен е, трябва да знаете. Понякога звъни, а понякога не. Но моля ви седнете. Ще поприказваме. Нямах представа, че не сте тръгнали с групата.
— Решихме, че е по-добре да разгледаме някои забележителности наоколо, както досега. Оставането ни в онзи автобус би било… би било доста мъчително след всичко, което се случи.
— Трябва да пийнете малко шери — каза мис Глин. Тя излезе от стаята и след малко се върна. С нея беше Антея — вече напълно спокойна — и носеше чаши и гарафа с шери. Седнаха заедно.
— Наистина много искам да знам — започна мисис Глин — какво ще стане с цялата тази работа? Имам предвид горката мис Темпъл. Напълно невъзможно е човек да разбере какво мисли по въпроса полицията. Все още разследването продължава и тъй като предварителното следствие беше отложено, изглежда има нещо неудовлетворително. Не зная дали не са открили нещо в самото нараняване на мис Темпъл.
— Не мисля — каза мис Бароу. — Била е ударена по главата, получила е сътресение… За всичко това е виновен камъкът. Въпросът, мис Марпъл, е дали камъкът е паднал сам или някой го е бутнал.
— О! — намеси се мис Кук. — Нима мислиш, че… Та на кой му е притрябвало да търкаля камъни в пропастта? Предполагам, че навсякъде има хулигани… Някакви млади чужденци или студенти. Наистина се чудя дали…
— Искате да кажете, че се чудите дали би могъл да е някой от нашите спътници, така ли? — понита мис Марпъл.
— Не, не казвам това — отговори мис Кук.
— Но — продължи мис Марпъл, — няма как да не… да не предполагаме нещо такова. Искам да кажа, трябва да има някакво обяснение. Ако полицията е сигурна, че не е било нещастен случай… тогава все някой трябва да го е направил, а… искам да кажа, мис Темпъл не беше тукашна и не може да го е направил някой… някой от местните хора. Тогава трябва да се замислим за хората от групата, нали?
Тя се засмя с писклив старчески смях.
— Но, разбира се, че е така! — каза мис Кук.
— Не, предполагам, че не трябва да казвам такива неща. Все пак престъпленията са много интересно нещо. Понякога се случват много странни неща.
— Вие, мис Марпъл, имате ли някакви подозрения? Интересно ми е да ги чуя — каза Клотилд.
— Мисля над възможностите.
— Мистър Каспар — каза мис Кук. — Знаете ли, още от самото начало не ми хареса видът на този човек. Приличаше ми… помислих си, че може би е свързан с шпионажа или нещо подобно. Може би е дошъл в страната, за да научи някакви ядрени секретни сведения.
— Не мисля, че в този район има ядрени секретни обекти — каза мис Глин.
— Разбира се, че няма — намеси се Антея. — Може би някой я е преследвал. Може би я е преследвал, защото е била някаква престъпница.
— Глупости! — каза Клотилд. — Тя беше пенсионирана директорка на едно много авторитетно училище и освен това много талантлив учен. Защо ще му е на някой да я следи?
— О, не зная. Може нещо особено да се е случило.
— Сигурна съм — каза мис Глин, — че мис Марпъл има някои предположения.