— Смятате ли, че омразата може да трае толкова дълго време? — попита мис Марпъл.
— Ами да, струва ми се. Мисля, че човек може да таи омразата си с години.
— Не съм съгласна — каза мис Марпъл. — Омразата умира бързо. Можеш да се мъчиш да я поддържаш изкуствено вътре в себе си, но няма да успееш. Любовта е по-силното чувство — добави тя.
— Смятате ли, че е възможно мис Кук или мис Бароу, или и двете да са извършили това убийство?
— Откъде-накъде? — каза мисис Глин. — Антея! Престани вече! Те са много мили жени!
— Аз пък мисля, че те двете са много тайнствени — възрази Антея. — Какво ще кажеш, Клотилд?
— Може би си права — отговори Клотилд. — Сториха ми се малко неестествени, ако разбираш какво искам да кажа.
— Аз пък мисля, че у тях имаше нещо много зловещо и страшно — каза Антея.
— Въображението ти винаги е било прекалено развито — каза мисис Глин. — Освен това са били на долната пътека, нали? Мис Марпъл трябва да ги е видяла там.
— Не мога да кажа, че съм ги видяла — отбеляза мис Марпъл. — Всъщност аз нямах възможност да го направя.
— Искате да кажете, че…
— Тя не е била там — намеси се Клотилд. — Тя беше тук, в градината ни.
— Но, разбира се. Бях забравила това.
— Беше много приятен, спокоен ден — каза мис Марпъл. — Чувствах се много добре. Утре бих желала отново да се порадвам на онези бели цветове, израсли върху останките от зимната градина край оградата. Онзи ден току-що бяха започнали да цъфтят, а сега вече трябва да са разцъфнали напълно. Много са красиви и ще ми останат като спомен от посещението ми тук.
— Мразя ги — каза Антея. — Искам онази купчина да се махне. Искам отново да построим зимната градина. Ако имахме достатъчно пари бихме го направили, нали Клотилд?
— Няма да се занимаваме повече с това — отговори Клотилд. — Не искам да правим нищо такова. За какво ни е зимна градина сега? Ще трябва да минат години, преди лозите да започнат да дават отново плод.
— Хайде, хайде — намеси се мисис Глин. — Не можем вечно да спорим за това. Да отидем във всекидневната. Гостенките ни ще дойдат всеки момент.
И наистина гостенките им дойдоха много скоро. Клотилд донесе подноса с кафето, напълни чашите и ги поднесе. Най-накрая сложи чаша кафе и пред мис Марпъл. Мис Кук се наведе напред и каза:
— Простете ми, мис Марпъл, но ако бях на ваше място, не бих пила това… Искам да кажа, че не бих пила кафе толкова късно вечер. Няма да спите както трябва.
— Така ли смятате? — попита мис Марпъл. — Но аз съм свикнала да пия кафе вечер.
— Все пак това е много силно и хубаво кафе. Съветвам ви да не го пиете.
Мис Марпъл погледна мис Кук. Лицето й беше напрегнато, русата й, някак неестествена на вид коса бе паднала върху едното й око. Другото намигна едва забележимо.
— Разбирам какво искате да кажете — отговори мис Марпъл. — Може би сте права. Предполагам, че разбирате от диети.
— О, да. Интересувам се от такива неща. Освен това съм карала курсове за медицинска сестра.
— Може би сте права — каза мис Марпъл и бутна чашата с кафе настрана. — Имате ли снимка на това момиче? Верити Хънт, нали това беше името му? Архидяконът ми разказа за нея. Изглежда е бил много привързан към девойката.
— Сигурно е бил — каза Клотилд. — Той много обичаше младите хора.
Тя стана, прекоси стаята и вдигна капака на писалището. Извади оттам една снимка и я занесе на мис Марпъл.
— Това е Верити — каза тя.
— Красиво лице — отбеляза мис Марпъл. — Да, много красиво и необикновено лице. Горкото дете.
— Какви ужасни неща стават в наше време — каза Антея. — Непрекъснато. Момичетата са готови да тръгнат с всякакви момчета и изобщо няма кой да се грижи за тях.
— В наше време момичетата трябва сами да се грижат за себе си — каза Клотилд. — Но нямат никаква представа как да го правят, Бог да им е на помощ.
Тя протегна ръка, за да вземе снимката от мис Марпъл. При това движение, ръкавът й закачи чашата с кафе и я събори на йода.
— О, Боже! — възкликна мис Марпъл. — Заради мен ли стана? Аз ли бутнах ръката ви?
— Не — отговори Клотилд. — Аз я бутнах с ръкава си. Доста е широк. Може би ще предпочетете чаша топло мляко, ако ви е страх да пиете кафе толкова късно вечер?
— О, много мило — отговори мис Марпъл. — Топлото мляко преди лягане действа много успокояващо и винаги помага да спиш добре.
Поговориха още известно време за едно или друго и след това мис Кук и мис Бароу си тръгнаха. Тръгнаха си припряно и разсеяно, защото първо едната, а после другата се върна, за да вземе по нещо забравено. Шал, дамска чанта и носна кърпа.