— А другите две сестри нищо ли не са подозирали?
— По онова време мис Глин не е била там. Мъжът й все още е бил жив и са живеели в чужбина. Но Антея е била там. Струва ми се, че тя е, знаела нещо за случилото се. Не зная дали е подозирала за смъртта, но при всички случаи не може да не е забелязала, че сестра й Клотилд се занимава с оформянето на купчината в дъното на градината, че засажда там пълзящи растения уж за красота. Струва ми се, че е разбрала каква е истината малко по малко. И тогава Клотилд, след като е приела злото, извършила е зло и се е предала на злото, не се е поколебала каква да бъде следващата й стъпка. Струва ми се дори, че е изпитвала удоволствие, докато е обмисляла плана си. Имала е известно влияние над едно разхайтено местно момиче, което от време на време е ходело при нея, за да иска услуги. Предполагам, че никак не й е било трудно да убеди това момиче да отиде с нея на пикник или на разходка някъде далеч. На около тридесет мили. Мястото е било избрано предварително, предполагам. Удушила е момичето, обезобразила е лицето му, затрупала е трупа с камъни, пръст и клони. Кой би я заподозрян, че е направила подобно нещо? Оставила е при трупа чантата на Верити, верижката й, може би дори го е облякла с нейните дрехи. Надявала се е престъплението да не бъде разкрито в продължение на известно време и се е заела да разпространи слуха, че Нора Брод е била видяна в колата на Майкъл, че ходят заедно. Може да е пуснала и слух, че Верити се е отказала от дадената на Майкъл дума да се омъжи за него заради изневярата му с Нора… Можела е да каже каквото си поиска и вярвам, че всичко това й е доставило удоволствие… Горката заблудена душа…
— Защо казвате „горката заблудена душа“, мис Марпъл?
— Защото — отговори мис Марпъл — не вярвам да има по-голямо страдание от това, което е преживяла Клотилд през цялото това време, вече десет години, потопена в безкрайна мъка. Разбирате ли, живяла е с това, с което е трябвало да живее. Запазила е Верити за себе си, запазила я е в къщата, в градината, запазила я е там завинаги. В началото едва ли си е давала сметка какво означава това. Страстното й желание момичето да е живо отново. Не мисля, че някога е имала угризения… не вярвам да е имала дори тази утеха… Просто е страдала… година след година… И сега разбирам какво искаше да каже Елизабет Темпъл. Може би дори по-добре от нея самата. Любовта наистина е много страшно нещо. Тя има склонност към злото, тя може да бъде едно от най-жестоките неща под слънцето. И Клотилд е трябвало да живее с това ден след ден, година след година. Мисля, че Антея се е страхувала от това. Мисля, че през цялото време е знаела какво е извършила сестра й, а Клотилд е знаела, че знае. И Антея се е страхувала от сестра си. Клотилд й е дала да изпрати по пощата онзи пуловер. На мен ми каза някои неща за Антея… че е умствено неуравновесена, че ако се почувства преследвана или изпита ревност, е способна да направи всичко. Мисля… да, така е, че в не много далечно бъдеще на Антея също би й се случило нещо… Може би щеше да се самоубие поради нечиста съвест…
— И въпреки това съжалявате за тази жена? — попита сър Андрю. — Злото е като рак, като злокачествен тумор… То носи само страдание.
— Разбира се — съгласи се мис Марпъл.
— Предполагам, че са ви казали какво се случи онази нощ, след като двете жени ви изведоха навън?
— Клотилд ли имате предвид? Чашата мляко предназначено за мен беше в ръката й. Спомням си това. Когато мис Кук ме изведе от стаята тя още го държеше. Предполагам… може би го е изпила, така ли е?
— Да. Предполагахте ли, че това може да се случи?
— Не, тогава не съм мислила за това. Ако се бях замислила, предполагам, че можех да го предотвратя.
— Никой не би могъл да я спре. Тя го изпи толкова бързо… И на никой не му мина през ум, че в чашата има отрова.
— Значи го е изпила.