— Много мило от ваша страна — каза Майкъл още по-смутен, — че положихте толкова усилия.
— Беше ми приятно — каза мис Марпъл. — Е, радвам се, че се запознахме. Трябва да вървя. Надявам се, че ви чакат по-добри времена. Наистина, страната ни не е в много добро положение, но се надявам, че ще можете да си намерите някоя работа, която да ви доставя удоволствие.
— Да, да — отговори Майкъл. — Много ви благодаря. Наистина съм ви благодарен.
Гласът му наистина звучеше много неуверено.
— Не съм аз тази, на която трябва да благодарите — каза мис Марпъл. — Трябва да благодарите на баща си.
— На татко? Татко никога не е мислил за мен.
— Баща ви, когато беше на смъртно легло, бе решен на всяка цена да ви осигури справедливост.
— Справедливост… — Майкъл Рафиъл се замисли.
— Да. Баща ви смяташе, че справедливостта е важно нещо. Според мен той самият беше много справедлив човек. Писмото, с което ме молеше да се заема с това, завършваше с един цитат: „Нека справедливостта се лее като вода. И правото да е като вечен поток.“
— Какво е това? Шекспир ли?
— Не. Библията. Човек трябва да мисли за тези неща… Мис Марпъл разви пакета, който носеше.
— Дадоха ми това — каза тя. — Решиха, че може би ще искам да го задържа, защото помогнах да се разбере истината за случилото се. Все пак, струва ми се, че вие повече от всички останали имате право да го притежавате… Ако го желаете, разбира се. Може и да не желаете…
Тя му подаде снимката на Верити Хънт — същата, която й беше показала Клотилд Брадбъри-Скот в гостната си.
Той я пое и се вгледа в нея… Лицето му се промени — най-напред омекна, после отново стана твърдо. Мис Марпъл го наблюдаваше, без да говори. Мълчанието продължи доста време. Професор Уонстед също не говореше. Наблюдаваше старицата и младежа.
Хрумна му, че това може би е някаква криза — момент, който може да промени цял един живот.
Майкъл Рафиъл въздъхна, протегна ръка и върна снимката на мис Марпъл.
— Права сте — каза той. — Не я искам. С онзи живот е свършено… не мога да я държа при мен. Сега искам да стана нов човек… Да гледам напред. Можете ли… — той се поколеба. — Можете ли да ме разберете?
— Да — отговори мис Марпъл. — Разбирам. Мисля, че сте прав. Желая ви щастие в новия живот, който смятате да започнете.
Сбогуваха се и излязоха.
— Е — каза професор Уонстед, — този младеж не е много ентусиазиран, как мислите? Можеше поне да ви благодари като хората.
— О, това няма значение — отвърна мис Марпъл. — Не съм очаквала да направи такова нещо. Щеше да се смути още повече. Знаете ли, човек доста се смущава, когато трябва да благодари на някого, когато смята да започне нов живот и да гледа всичко от нов ъгъл. Мисля, че би могъл да се справи. Най-важното е, че не е озлобен. Много добре разбирам защо онова момиче се е влюбило в него…
— Е, може би сега ще тръгне по правия път.
— Не съм много убедена въпреки всичко — каза мис Марпъл. — Не зная дали ще успее да си помогне сам, освен, ако… Единствено мога да се надявам, че ще срещне някое свястно момиче…
— Това, което най-много ми харесва у вас — каза професор Уонстед, — е удивително практичния ви ум.
III
— Ще дойде всеки момент — каза мистър Бродриб на мистър Шустър.
— Да. Цялата тази работа беше доста необикновена, нали?
— В началото не можех да повярвам — каза Бродриб. — Знаеш ли, когато старият Рафиъл умираше, реших че всичко това е… старческо оглупяване или нещо такова. Макар че не беше остарял достатъчно, за да стигне до това.
Телефонът иззвъня. Мистър Шустър вдигна слушалката.
— О, тя вече е тук, така ли? Нека се качи. Дошла е — каза той на Бродриб. — Още се чудя… Това е най-странното нещо, което съм виждал в живота си. Да изпратиш една старица да обикаля провинцията, за да търси нещо, без дори да знае какво. Според полицията онази жена не е извършила само едно убийство, а цели три. Три! Представи си само! Трупът на Верити Хънт беше под купчината в градината, точно както беше казала старицата. Не е била удушена и черепът й е цял.
— Чудя се как самата мис Марпъл не е пострадала — каза Бродриб. — Прекалено стара е, за да се грижи за себе си както трябва.
— Нали е имало две жени, които са я наблюдавали.