Вие, мила моя, ако позволите да се обърна към вас така, имате природен афинитет към справедливостта и оттам природна дарба да се справяте с престъпленията. Искам да разследвате едно престъпление. Отделил съм известна сума, която ще стане безусловно ваша, ако приемете това предложение и ако в резултат на разследването ви, върху това престъпление се хвърли нужната светлина. За тази работа съм определил срок от една година. Истина е, че не сте млада, но ако мога така да се изразя, вие сте корава жена. Струва ми се мога да разчитам на съдбата, за да ви даде най-малко още една година живот.
Мисля, че работата ще е по вкуса ви. Вие притежавате природна дарба да разследвате престъпления. Необходимите средства за самото разследване ще ви бъдат предоставяни своевременно, когато възникне нужда. Предлагам ви това като алтернатива на сегашния ви живот.
Представям си как седите на някакъв стол, стол, който е удобен и подходящ за ревматизма, който може би ви измъчва. Струва ми се, че всички хора на вашата възраст страдат от някакъв вид ревматизъм. Ако това заболяване е засегнало гърба или коленете ви, не бихте могли да се движите много и през повечето време сигурно плетете. Във въображението си ви виждам така, както ви видях онази нощ, когато ме събудихте заради безпокойството си — сред облак розова вълна.
Предполагам, че продължавате да плетете пуловери, шалове за глава и много други неща, които не знам как се казват. Ако предпочитате да служите на каузата на справедливостта, надявам се, че поне ще ви бъде интересно.
Нека справедливостта се лее като вода.
И правдата да е като вечен поток. Сбогом.
ГЛАВА 3
Мис Марпъл решава да действа
I
Мис Марпъл прочете писмото три пъти, след това го остави настрана и леко намръщена се замисли за съдържанието и за смисъла му.
Първото нещо, което дойде в главата й, беше, че в него няма почти никаква конкретна информация. Дали мистър Бродриб нямаше след време да й съобщи още нещо съществено? Беше почти напълно сигурна, че не може да очаква това. Подобно нещо не би било в стила на мистър Рафиъл. И все пак как би могъл той да очаква, че тя ще направи каквото и да било, след като дори не знае за какво става дума? Интригуващо. След още няколко минути тя реши, че целта на мистър Рафиъл е била именно да я заинтригува. Мислите й се насочиха към него, към краткото време, което бяха прекарали заедно. Неговият недъг, лошият му нрав, изблиците на остроумие и грубите му шеги от време на време. „Доставяше му удоволствие да дразни хората“ — помисли си тя. Доставило му е удоволствие, за което без съмнение говореше и това писмо, да раздразни и естественото любопитство на адвоката си, мистър Бродриб.
В писмото нямаше нищо, което да й подскаже за какво всъщност става дума. То не можеше да й помогне с нищо. И беше сигурна, че мистър Рафиъл е целял именно това. Имал е нещо друго предвид. Но при всички случаи тя не можеше да започне от нула, без да знае каквото и да било. Цялата работа й напомняше кръстословица, за която липсват указания какво трябва да се впише водоравно и отвесно. Но тя трябваше да ги открие. Трябваше да научи какво трябва да направи, къде трябва да отиде… или може би беше достатъчно да седи на стола си с плетка в ръка и само от време на време да я оставя, за да може да се съсредоточи по-добре? А нима мистър Рафиъл е смятал да я накара да замине за Карибските острови, за Южна Америка или за някое друго подобно място? Или трябваше сама да разбере какво трябва да направи, или да получи конкретни указания. Може би е решил, че тя е достатъчно находчива, за да се досети за какво става дума, за да зададе нужните въпроси, сама да се добере до отговора. Не, това й се струваше малко вероятно.
— Ако е имал предвид това — каза тя гласно, — трябва да е съвсем изкуфял. Тоест, трябва да е бил изкуфял преди да умре.
Но не мислеше, че мистър Рафиъл е бил изкуфял.
— Сигурно ще получа някакви указания. Но какви? И кога?
Едва тогава си даде сметка, че някак си, без да забележи, вече е приела да се заеме със задачата. Тя отново заговори сама на себе си:
— Вярвам във вечния живот. Не зная къде сте, мистър Рафиъл, но зная, че сте някъде. Ще направя всичко възможно, за да изпълня желанието ви.