— Значи майка ти не знае, че си тук? Замалко да те убия! Тогава какво щеше да стане с примирието? — зашлевих го отново, но вече не тъй силно. — Идиот такъв! — дадох си сметка, че звучах точно като Кенджи. — Кой си — Зенко или Таку?
— Таку — прошепна момчето.
Значи по-малкият, заключих.
— Къде е Шизука?
— Съвсем наблизо. Да ви заведа ли?
— В някой приличен час на деня може би.
— Вече трябва да се връщам — каза той напрегнат. — Тя наистина ще се ядоса, когато разбере, че ме няма.
— Така ти се пада. Не помисли ли за това, преди да изчезнеш?
— Понякога забравям да мисля — призна той, показвайки разкаяние. — Приисква ми се да опитам нещо ново и просто го правя.
Потиснах желанието си да прихна.
— Ще те вържа и ще останеш тук до сутринта. После ще отидем да видим майка ти.
Наредих на Широ да донесе някакво въже и овързах момчето, след което наредих на един от посрамените стражи да не откъсва очи от него. Таку изглеждаше примирен с положението си на затворник… даже твърде примирен. Според мен беше сигурен, че ще успее да избяга, а аз исках да поспя. Казах му да ме погледне. Той се подчини с известна неохота; почти незабавно очите му се обърнаха назад и клепачите му се спуснаха. Каквито и да бяха дарбите му — а аз бях убеден, че са значителни, — не владееше защита срещу съня на Кикута.
„Това е нещо, което мога да го науча“, улових се да си казвам точно преди и аз да се предам на съня.
Когато се събудих, момчето все още спеше. Известно време изучавах лицето му. Не виждах прилика с мен или с фамилията Кикута; приличаше най-вече на майка си, но се долавяше и някакъв вятър от бащата. Ако синът на Араи се бе озовал в ръцете ми… ако Муто наистина искаха да сключат с мен примирие. Едва когато започна да ме залива облекчение, осъзнах колко дълбок бе страхът ми от срещата с моя стар учител Кенджи и от нейния резултат.
Таку продължаваше да спи. Това не ме притесняваше. Знаех, че рано или късно Шизука щеше да дойде да го потърси. Закусих скромно с Широ и седнах на верандата с плановете на крепостта Хаги, запаметявайки подробностите, докато я чаках.
Макар че бях нащрек за появата й, когато я разпознах, беше стигнала почти до къщата. Беше ме видяла, но щеше да ме подмине, ако не я бях извикал.
— Ей, ти! — не исках да произнасям името й.
Тя спря и заговори, без да се обръща:
— Аз ли, господарю?
— Ела вътре, ако искаш да намериш онова, което търсиш.
Тя дойде до къщата, изу сандалите си на верандата и сведе глава в дълбок поклон пред мен. Без да кажа нищо, влязох вътре. Тя ме последва.
— Отдавна не сме се виждали, Шизука.
— Братовчеде. Само гледай да не си му сторил нещо.
— Замалко не го убих, малкия глупак. Трябва по-добре да се грижиш за него.
Взряхме се един в друг.
— Предполагам, че трябва да те претърся за оръжие — рекох. Бях изключително доволен да я видя и се почувствах изкушен да я прегърна, но не желаех да получа нож между ребрата.
— Не съм дошла да ти причиня зло, Такео. Тук съм с Кенджи. Той иска да сключи мир с теб. Вече е отзовал фамилията Муто. Курода ще го последват, а вероятно и други. Трябваше да ти доведа Таку, за да докажа нашата добронамереност. Не подозирах, че ще тръгне сам.
— Доверието ми към Племето не е високо. Защо трябва да ви вярвам?
— Ако дойде чичо, ще разговаряш ли с него?
— Разбира се. Доведи и по-голямото си момче. Ще оставя синовете ти при хората си, за да ги наглеждат, докато разговаряме.
— Разбрах, че си станал безпощаден.
— Научих се от роднините ни в Ямагата и Мацуе. Кенджи винаги е казвал, че това е единственото, което ми липсва — повиках дъщерята на Широ и я помолих да донесе чай. — Седни — рекох на Шизука. — Синът ти спи. Пийни чай и после доведи тук Кенджи и Зенко.
Чаят дойде и тя отпи бавно.
— Предполагам, че си научил за смъртта на Юки?
— Да, бях дълбоко опечален от вестта. И възмутен, че е била използвана по този начин. Знаеш ли за детето?
Шизука кимна.
— Чичо не може да прости на Кикута. Затова е готов да отхвърли присъдата на Котаро и да те подкрепи.
— Без да ме обвинява?
— Не, той обвинява тях за жестокостта и за липсата на гъвкавост. И себе си, за много неща — за смъртта на Шигеру, за това, че е насърчил любовта между теб и Каеде… може би и за смъртта на дъщеря си.