Единият беше Мурита — мъжът, който бе дошъл да я съпроводи до владението и после бе устроил засада и убил хората й. Той държеше меча си в лявата ръка; дясната все още не бе заздравяла от удара й. Не знаеше кой е другият, макар че й се стори някак познат. Двамата коленичиха пред Фудживара и Мурита заговори:
— Владетелю Фудживара, простете за безпокойството, но този човек казва, че носи спешно съобщение от владетеля Араи.
Каеде отново се бе свила на пода, признателна за този кратък отдих. Тя насочи поглед към другия мъж, забеляза големите длани и дългите му ръце и осъзна с изумление, че това бе Кондо. Беше променил чертите си и когато заговори, гласът му също беше различен. Но без съмнение Мурита и Фудживара щяха да го познаят рано или късно.
— Владетелю Фудживара, владетелят Араи ви праща своите поздрави. Всичко се развива по план.
— Отори мъртъв ли е? — попита благородникът, хвърляйки бърз поглед към Каеде.
— Още не — отвърна мъжът. — Но междувременно владетелят Араи моли да му пратите обратно Муто Шизука. Той проявява личен интерес към нея и желае да запази живота й.
За момент Каеде усети как в сърцето й бликва надежда. Фудживара нямаше да посмее да навреди на Шизука, след като Араи я искаше за себе си.
— Странна молба — отбеляза Фудживара — и странен пратеник — после заповяда на Мурита: — Вземи му оръжието. Не му вярвам.
Кучето зави в нов пристъп на страх. Каеде имаше чувството, че за миг настъпи пълен покой, и после, когато се опита да извика, докато Мурита пристъпваше към Кондо, а Кондо изваждаше меча си, сякаш целият свят изстена и се издигна. Верандата се извиси във въздуха, дърветата полетяха и после се сгромолясаха, къщата зад нея се разтресе и се разцепи. Сега вече лаеха и други кучета, лаеха като обезумели. Птицата в клетка изпищя ужасена. Въздухът се изпълни с прах. От срутените постройки се носеха писъците на жените и пукот на незабавно лумнал пожар.
Верандата падна с трясък, който разтърси тялото й. Подът се наклони назад към къщата, покривът над нея се разцепваше. Очите й се изпълниха с частици прах и слама. За момент си помисли, че е затисната, после видя, че може да се изкатери, и запълзя нагоре по странния наклон, който бе добила верандата. Над ръба като в сън видя как Шизука измъква ръце от въжетата, ритва единия от стражите в слабините, измъква му меча и го стоварва върху врата му. Ударът, който Кондо бе нанесъл на Мурита, почти го бе разсякъл на две.
Фудживара лежеше зад Каеде, затиснат от падналия покрив. Тялото му бе сгърчено и той сякаш не можеше да стане, но се пресегна и я сграбчи за глезена. За пръв път я докосваше. Пръстите му бяха студени, а хватката му — желязна. Прахът го давеше, дрехите му бяха покрити с мръсотия, а под обичайния си аромат вонеше на пот и урина. При все това, когато заговори, гласът му бе овладян както винаги:
— Ако трябва да умрем, нека да умрем заедно — зад него чуваше пламъците, които пукаха и пълзяха напред като живо същество. Димът се сгъстяваше, пареше на очите й и замаскираше всички други миризми. Тя започна да се дърпа и да рита, мъчейки се да се откопчи от сключените му пръсти. — Просто исках да те притежавам — продължи той. — Ти беше най-красивата вещ, която съм виждал. Държах да бъдеш единствено моя. Исках да прекърша любовта ти към Такео, за да мога да съпреживея трагедията на твоите страдания.
— Пусни ме! — изпищя тя. Вече чувстваше горещината на приближаващия пожар. — Шизука! Кондо! Помогнете ми!
Шизука бе изцяло заета с останалите стражи и се биеше като мъж. Ръцете на Ишида все още бяха завързани за стълба. Кондо посече един от стражите в гръб, обърна глава по посока на гласа й и се втурна към горящата къща. Успя да скочи на ръба на верандата.
— Господарке Отори — викна той. — Ще ви освободя. Бягайте в градината, при езерата. Шизука ще се погрижи за вас — плъзна се надолу и стовари меч върху китката на Фудживара. Благородникът изрева от болка и ярост; пръстите му освободиха глезена на Каеде. Кондо я избута нагоре и й помогна да се прехвърли през ръба. — Вземете меча ми. Зная, че можете и сама да се защитите — мушна го в ръцете й и продължи припряно: — Заклех се да ви служа. И го сторих искрено. Докато съм жив, няма да позволя някой да ви стори зло. Но убих баща ви, а за човек като мен това е престъпление. Още по-голямо престъпление е да нападна благородник и да му отнема живота. Готов съм да си платя за това — той отправи към нея поглед, в който сега нямаше и капчица ирония, и се усмихна. — Бягайте! Бягайте! Съпругът ви ще дойде за вас.