— Расте като баща си — рече Кенджи, потупвайки Зенко по рамото.
„Наистина“, помисли си Шизука, вперила поглед в по-големия си син. Той беше копие на Араи. Таку, установи тя, имаше повече от чертите на Муто и за разлика от брат си притежаваше правата линия на Кикута, изписана на дланите му. Острият слух и разни други дарби, типични за този род, може би вече също се проявяваха. Но за това щеше да се поинтересува по-късно.
Междувременно Кондо бе коленичил пред двамата учители Муто и ги уведомяваше за своето име и произход.
— Това е човекът, който ми спаси живота — поясни Шизука. — Може да сте научили… Опитаха се да ме убият.
— Не си единствената — каза Кенджи, дирейки погледа й, сякаш за да й даде знак да замълчи; и наистина тя не искаше да казва твърде много пред момчетата. — Ще говорим за това по-късно. Радвам се да те видя.
Пристигна прислужница, за да умие праха от нозете на пътниците. Дядото на Шизука се обърна към Кондо:
— Добре си дошъл и приеми искрената ни признателност. Срещали сме се преди много години, тогава ти беше още дете и вероятно не си спомняш. Моля заповядай и сподели трапезата ни.
Когато Кондо последва стареца вътре, Кенджи попита тихо Шизука:
— Но какво е станало? Защо си тук? Владетелката Ширакава добре ли е?
— Доколкото виждам, нищо не е променило обичта ти към нея — отбеляза Шизука. — Тя отиде при Такео в Тераяма. Предполагам, че скоро ще се оженят… въпреки всичките ми съвети, бих добавила. Това е гибел и за двамата.
Кенджи въздъхна тихо. Шизука имаше чувството, че за миг на лицето му се мярна почти неуловима усмивка.
— Гибел може би — рече той, — но гибел, отредена от съдбата.
Двамата влязоха в къщата. Таку бе изтичал напред, за да каже на баба си да донесе вино и чаши, но Зенко остана до Кондо.
— Благодаря ви, че сте спасили живота на майка ми — каза той официално. — Задължен съм ви.
— Надявам се да се опознаем и да станем приятели — отвърна Кондо. — Обичаш ли лова? Може да ме заведеш на лов в планината. Не съм ял месо от месеци.
Момчето се усмихна и кимна.
— Понякога залагаме капани, а по-късно през годината използваме соколи. Надявам се тогава да сте все още тук.
„Вече е мъж, помисли си Шизука. Само да можех да го защитя, само да можеха да си останат деца завинаги!“
Баба й пристигна с виното. Шизука го пое от нея и сипа на мъжете. После отиде със старицата в кухнята, поемайки дълбоко въздух и вдишвайки с наслада всички познати миризми. Прислужниците — нейни братовчедки — я посрещнаха радостно. Тя искаше да помогне за храната, както винаги, но те не й позволиха.
— Утре, утре — рече баба й. — Тази вечер можеш да се чувстваш наш почетен гост.
Шизука седна в края на дървеното стъпало, което водеше от кухнята с пръстен под към главната част на къщата. Чуваше приглушения шум от разговора на мъжете и по-тънките гласове на момчетата, макар че Зенковият вече мутираше.
— Да пийнем по чашка заедно — подкани я баба й с тих смях. — Не те очаквахме, но затова пък си дваж по-добре дошла. Какво съкровище, нали? — обърна се тя към прислужниците, които с охота се съгласиха.
— Шизука е по-красива от всякога — рече Кана. — Повече прилича на сестра на момчетата, отколкото на тяхна майка.
— И както обикновено води със себе си хубав мъж — засмя се Мияби. — Той наистина ли ти е спасил живота? Звучи малко като измислена история.
Шизука се усмихна и изпи виното на един дъх, щастлива, че си е у дома, заслушана в съскавия диалект на роднините си, докато я увещаваха да им разказва новини и клюки.
— Говорят, че господарката Ширакава е най-красивата жена в Трите провинции — рече Кана. — Истина ли е?
Шизука пресуши нова чаша, усещайки как виното сгрява корема й и изпраща своето ободряващо послание до всички кътчета на тялото й.
— Нямате представа, колко красива е — отвърна тя. — Казвате, че аз съм хубава. Е, мъжете ме заглеждат и искат да спят с мен, но когато погледнат Ширакава Каеде, изпадат в отчаяние. Не могат да понесат факта, че такава красота съществува, а те никога няма да я притежават. Уверявам ви, бях много по-горда с нейната външност, отколкото с моята собствена.
— Носи се слух, че омагьосвала хората — рече Мияби. — И че който я пожелае, умира.