— Кенджи сигурно вече е готов за разговора ви. Не бива да го караме да чака.
Двете се върнаха обратно между тъмните къщи, повечето от тях вече потънали в тишина. По това време на годината хората заспиваха рано и ставаха призори, за да започнат пролетната работа по подготвянето на нивите и засаждането. Шизука си спомни как бе прекарвала дните си като младо момиче — нагазила до глезените в оризищата, засаждайки кълновете, споделяйки своята младост и плодовитост с тях, докато отстрани възрастните жени редяха традиционните песни. Нима вече беше твърде стара, за да участва в пролетното засаждане?
Ако се омъжеше за Кондо, щеше ли да е твърде стара, за да има друго дете?
Когато двете се върнаха у дома, момичетата почистваха кухнята и лъскаха съдовете. Таку седеше там, където по-рано бе седяла Шизука; очите му се затваряха и главата му клюмаше.
— Има съобщение за теб — засмя се Мияби. — Не иска да го каже на никого другиго, затова те чака.
Шизука седна до него и го погъделичка по бузата.
— Вестоносците не заспиват — подразни го тя.
— Чичо Кенджи е готов да говори с теб сега — каза важно Таку и после развали ефекта с широка прозявка. — Той е в гостната с дядо, а всички други вече са в леглата.
— Където е и твоето място — рече Шизука и го притегли в обятията си. Прегърна го силно и той се отпусна като малко момче, заравяйки глава в гърдите й. След малко взе да се дърпа и каза с приглушен глас:
— Не карай чичо Кенджи да те чака, мамо.
Тя се засмя и го пусна.
— Хайде, лягай си.
— Ще бъдеш ли тук утре сутринта? — попита той и се прозя отново.
— Разбира се.
Той й се усмихна нежно.
— Ще ти покажа всичко, което съм научил, откакто се видяхме последния път.
— Майка ти ще бъде смаяна — рече Мияби.
Шизука съпроводи по-малкия си син до женското помещение, където бе леглото му. Тази вечер щеше да е до него, да чува детското му дишане през нощта и да се събуди сутринта, за да види отпуснатите нозе и ръце, разрошената коса. Толкова бе тъгувала за всичко това.
Зенко вече беше в мъжкото помещение; сега го чу как разпитваше Кондо за битката при Кушимото, в която гостът се беше сражавал заедно с Араи. Долови нотката на гордост в гласа на момчето, когато спомена името на баща си. Дали знаеше нещо за действията на Араи срещу Племето, за това, че се бе опитал да я премахне?
„Какво ще стане със синовете ми?, помисли си тя. Дали смесената им кръв ще се окаже тъй пагубна за тях, както за Такео?“
Каза „лека нощ“ на Таку, прекоси стаята и плъзна встрани вратата към следващото помещение, където я чакаха чичо й и дядо й. Коленичи пред тях, опирайки чело в рогозката. Кенджи се усмихна и кимна, без да каже нищо. Погледна баща си и повдигна вежди.
— Добре, добре — рече старецът. — Трябва да ви оставя сами.
Докато му помагаше да се изправи, Шизука бе стъписана от това, колко остарял бе и той. Съпроводи го до вратата, където Кана чакаше, за да му помогне да си легне.
— Лека нощ, дете — рече старецът. — Каква утеха е да си тук сред нас, на сигурно място, в тези смутни дни. Но колко дълго ще сме в безопасност където и да било?
— Прекалено черноглед е — рече тя на чичо си, след като се върна. — Гневът на Араи ще стихне. Ще си даде сметка, че не може да унищожи Племето и че се нуждае от шпиони като всеки друг военачалник. Ще се споразумее с нас.
— Съгласен съм. Никой не вижда Араи като проблем в по-далечно бъдеще. Няма да е трудно да се спотайваме, докато се успокои, както ти каза. Но има друг въпрос, който може да се окаже далеч по-сериозен. Изглежда, Шигеру е оставил неподозирано наследство. Фамилията Кикута смятат, че е водил архив за нашата мрежа и членове и че сега този архив е притежание на Такео.
Сърцето й заседна в гърлото. Имаше чувството, че е съживила миналото само като си е помислила за него.
— Възможно ли е? — попита тя, опитвайки се да звучи нормално.
— Учителят Кикута… Котаро е убеден в това. В края на миналата година пратил Такео в Хаги заедно с Акио да открие архива и да им го отнесе. Изглежда, Такео е отишъл в къщата на Шигеру, видял се е с Ичиро и после по някакъв начин се е отървал от Акио и се е отправил към Тераяма. По пътя са го нападнали, но е успял да избяга, убивайки двама агенти и един воин от клана Отори.
— Воин на Отори? — повтори Шизука недоумяващо.
— Да, Кикута засилват връзките си с Отори в съюз срещу Араи и за да отстранят Такео.