— Няма нужда да се прибързва в нищо — съгласи се Кенджи. — Можеш да му дадеш своя отговор, когато се върне — очите му блестяха от някаква емоция, която тя не можеше да разтълкува. — А и аз ще мога да реша какви действия да предприема.
Шизука не каза нищо, но се взря в лицето му, осветено от лампата, опитвайки се да извлече някакъв смисъл от откъслечната информация, която й бе дал, и да разтълкува както изреченото, така и премълчаното. Усети, че е доволен от възможността да сподели тези свои грижи с нея, и предположи, че не е говорил за тях с никого, дори със собствените си родители. Даваше си сметка за голямата обич, която бе изпитвал към Шигеру и продължаваше да храни към Такео, и си представяше какъв вътрешен конфликт щеше да му причини необходимостта да съдейства за премахването на Такео. Никога не бе чувала нито него, нито когото и да е от останалите членове на Племето да говорят така открито за разделението между учителите.
Ако между фамилиите Муто и Кикута избухнеше раздор, Племето щеше ли да оцелее? Това й се струваше по-опасно от всичко, което Араи или Такео можеха да сторят.
— Къде е сега дъщеря ти Юки? — попита Шизука.
— Доколкото знам, намира се в едно от тайните селища на Кикута, северно от Мацуе — Кенджи замълча за момент и после каза тихо, с едва прикрита болка: — В началото на годината Юки се е омъжила за Акио.
— За Акио? — възкликна Шизука, без да може да се сдържи.
— Да, бедното момиче. Кикута настояваха и нямаше как да им откажа. Говореше се за брак помежду им още когато бяха деца. А и бездруго аз нямах никакви основателни причини да не дам съгласието си освен интуитивното чувство на бащата, привързан към единственото си дете. Съпругата ми не споделяше тревогата ми. Тя държеше на този брак, особено след като стана ясно, че Юки е бременна.
Шизука се слиса:
— От Акио? — Кенджи поклати глава. Тя никога досега не беше виждала чичо си така неспособен да говори. — Да не е от Такео?
Той кимна. Лампите примигаха; къщата бе потънала в тишина.
Шизука не можа да измисли какво да каже в отговор. В съзнанието й изникна единствено мисълта за детето, което Каеде бе загубила. Сякаш отново чуваше въпроса, който й бе задала в градината на Ширакава: „Щяха ли да вземат детето, както са взели Такео?“ Това, че Племето щеше да се сдобие с дете на Такео, й изглеждаше някак свръхестествено, една от жестоките превратности на съдбата, които човешките същества нямат надежда да избегнат или да променят.
Кенджи пое дълбоко въздух и рече:
— Тя се влюби в Такео след случката в Ямагата и застана твърдо на негова страна срещу учителя Кикута и мен. Както можеш да предположиш, аз самият доста се терзаех заради решението Такео да бъде отвлечен в Инуяма преди опита за покушение над Ийда. Предадох Шигеру. Мисля, че никога няма да си простя заради ролята, която изиграх за неговата смърт. Години наред той бе най-близкият ми приятел. Заради единството на Племето обаче се подчиних на решението на Кикута и им предадох Такео. Но, между нас казано, щях да съм щастлив, ако бях умрял в Инуяма, стига така да можех да изтрия срама, който изпитвах. Не съм казвал това на никого освен на теб. Разбира се, че Кикута са доволни да се сдобият с това дете. Чакат го да се роди в средата на лятото. Надяват се да наследи дарбите на двамата си родители. Смятат, че всичките недостатъци на Такео се дължат на възпитанието му, и се надяват да го поемат от самото му раждане… — той млъкна. В стаята се възцари гнетяща тишина. — О, Шизука, кажи нещо, та ако ще да е само че така ми се пада!
— Не е моя работа да преценявам постъпките ти — отвърна тя глухо. — Съжалявам за всичко, което сигурно си изстрадал. Удивена съм от начина, по който съдбата си играе с нас, все едно сме пулове на дъска.
— Някога явяват ли ти се духове?
— Сънувам владетеля Ширакава — призна тя. След продължителна пауза добави: — Знаеш, че двамата с Кондо сложихме край на живота му, за да запазим Каеде и детето… — тя долови свистенето на дъха му, но той не каза нищо и след няколко минути тя продължи: — Баща й беше загубил разсъдъка си дотам, че се бе нахвърлил отгоре й с намерението да я насили и да я убие. Аз исках да спася нейния живот и живота на детето й. Но тя го загуби и бездруго и замалко не умря. Не знам дали си спомня какво сторихме, и нито за миг не бих се поколебала да го извърша отново. Но по някаква причина, може би защото не съм говорила за това с никого, дори с Кондо, случилото се не ми дава мира.
— След като целта ти е била да спасиш Каеде, убеден съм, че постъпката ти е била оправдана — рече той.