Не позволяваше на никого да види какво пише, тъй като много скоро осъзна важността на този архив. Беше удивена от онова, което бе успял да разкрие Шигеру, и се питаше дали някой от Племето не бе действал като негов информатор. Всяка нощ криеше оригинала и преписаното на различни места и се стараеше да запаметява колкото може повече. Беше обсебена от идеята за тайната мрежа на Племето, наблюдаваше за тях навсякъде, не се доверяваше на никого, макар че първата работа на Такео в Маруяма бе да прочисти обитаващите крепостта. Обхватът на Племето я ужасяваше; не виждаше как Такео би могъл някога да им избяга. После пък й хрумна, че вече са го заловили, че лежи мъртъв някъде и че тя повече никога няма да го види.
„Такео е прав, помисли си тя. Те всички трябва да бъдат избити, трябва да бъдат изтребени до крак, защото търсят начин да го унищожат. А унищожат ли го, край с мен.“
В съзнанието й често изплуваха образите на Шизука и Муто Кенджи. Съжаляваше за доверието, което бе проявила към Шизука, и се питаше каква ли част от живота й личната й прислужница бе разкрила пред други членове на Племето. Навремето смяташе, че те двамата с Кенджи я харесват и обичат; нима цялата тази обич бе привидна? Замалко не бяха загинали заедно в крепостта на Инуяма; и това ли беше без значение? Чувстваше се предадена от Шизука, но в същото време й липсваше; изпитваше потребност да има до себе си човек като нея, комуто да се доверява.
Месечният й цикъл дойде и стана причина за поредното й разочарование, както и за уединението й в продължение на цяла седмица. Дори Хироши не я посещаваше. Освен това приключи с преписването и от бездействието стана още по-неспокойна. Празникът на мъртвите настъпи и отмина, изпълвайки я с дълбока скръб за покойниците. Работата по резиденцията, която бе продължила цяло лято, също приключи и стаите вече изглеждаха прекрасно, но бяха някак пусти и лишени от живот. Една сутрин Хироши попита:
— Защо сестра ви не е тук с вас?
Поддавайки се на внезапен порив, тя откликна:
— Да отидем ли до моята къща и да я доведем?
Цяла седмица небето бе оловносиво, все едно приближаваше тайфун, но после времето внезапно се оправи и изглеждаше идеално за пътуване. Сугита се опита да я разубеди и дори уклончивите старейшини се изредиха един по един да заявят несъгласието си, но тя не им обърна внимание. Ширакава се намираше само на два-три дена път. Ако Такео си дойдеше, преди тя да се върне, можеше да отиде при нея. А и пътуването щеше да я разсее, което бе по-добре, отколкото да си стои вкъщи и да се ядосва по цял ден.
— Можем да пратим хора да доведат сестрите ви — предложи Сугита. — Това е великолепна идея; сам трябваше да се сетя. Ще отида с тях.
— Искам да видя хората си — отвърна твърдо Каеде. След като идеята вече й бе хрумнала, нямаше да се откаже от нея. — Не съм разговаряла с тях от сватбата си. Трябваше да отида още преди седмици. Държа лично да огледам земята си и да се погрижа реколтата да бъде прибрана навреме — тя премълча пред Сугита истинската причина за това пътуване, беше я обмисляла цяло лято. Щеше да отиде до тайните пещери на Ширакава, да пие от буйната вода на реката и да се помоли на богинята за дете. — Ще отсъствам само няколко дни.
— Опасявам се, че съпругът ви няма да одобри тази идея.
— Той се доверява на преценката ми за всичко — отвърна тя. — А и в края на краищата нима владетелката Наоми не е пътувала често сама?
Тъй като Сугита бе свикнал да получава заповеди от жена, Каеде успя да се пребори с опасенията му. Избра Амано да тръгне с нея, както и неколцина от собствените й хора, които я съпровождаха, откакто през пролетта бе поела за Тераяма. След като поразмисли, реши да не взема никоя от жените, дори Манами. Искаше да тръгне бързо, на кон, без формалностите и почестите, с които щеше да й се наложи да се примирява, ако пътуваше официално. Манами я умоляваше и после дори се нацупи, но Каеде бе непреклонна.