Щеше да язди Раку и изобщо отказа да вземе със себе си паланкин. Преди да поеме на път, бе планирала да скрие преписа на архива под дъските на пода в постройката за чаена церемония, но намеците за нелоялност продължаваха да я тревожат и накрая не посмя да ги остави там, където можеше да ги открие всеки. Реши да вземе и двата комплекта със себе си, обмисляйки възможността да скрие оригиналите някъде в собствената си къща в Ширакава. След горещи молби Хироши получи разрешение да я придружи и тя го накара да обещае, че през цялото пътуване няма да изпуска ковчежетата от поглед. В последния момент взе меча, който й бе дал Такео.
Амано успя да убеди Хироши да остави меча на баща си, но момчето взе кинжал и лъка си, както и един малък и буен дорест кон от конюшнята на семейството си, който през целия първи ден не спря да прави номера и да забавлява мъжете. На два пъти се обръщаше и се втурваше обратно към дома, докато накрая момчето успя да го овладее и ги настигна, позеленяло от ярост, но иначе неустрашимо.
— Хубаво животно, с добър вид, но неопитно — обади се Амано. — А и ти го напрягаш. Не дърпай юздите толкова силно. Отпусни се.
Той накара Хироши да язди редом с него; конят се успокои и на следващия ден вече не създаваше проблеми. Каеде бе щастлива, че е на път. Както се беше надявала, вече не я връхлитаха мрачни мисли. Времето беше хубаво, областта бе в разгара на жътвата, хората бяха ведри и щастливи, че скоро ще се приберат у дома при близките си след месеци отсъствие. Хироши бе добър събеседник, преливащ от информация за земята, през която минаваха.
— Ще ми се и моят баща да ме беше научил на толкова неща, колкото ти си усвоил от своя — каза тя, впечатлена от познанията му. — На твоята възраст аз бях заложница в имението на Ногучи.
— Той ме караше да уча непрекъснато. Не ми позволяваше да пропилявам нито миг.
— Животът е тъй кратък и крехък — рече Каеде. — Сигурно е предчувствал, че няма да дочака да пораснеш.
Хироши кимна и известно време продължи да язди мълчаливо.
„Вероятно тъгува за баща си, но никога няма да го покаже, помисли си тя и се улови, че му завижда за начина, по който е бил обучаван. И моите деца ще бъдат отгледани по този начин; момичетата ще бъдат обучавани на всичко също както момчетата и ще се научат да бъдат силни.“
Сутринта на третия ден прекосиха река Ширакава и навлязоха във владението на семейството й. Реката бе плитка, бързите й води се пенеха и се виеха покрай камъните и преминаването й беше лесно. На границата нямаше бариера; те се намираха извън властта на великите кланове и в района на по-дребни земевладелци, където съседите или участваха в дребни крамоли, или сключваха дружески съюзи помежду си. Формално тези семейства на воини полагаха клетва за вярност към Кумамото или Маруяма, но не се местеха в крепостните градове, а предпочитаха да живеят в собствените си стопанства и да обработват земите си, за което плащаха твърде ниски данъци.
— Досега не бях преминавал Ширакава — каза Хироши, докато конете прецапваха реката. — Това е най-отдалеченото място от Маруяма, на което съм бил.
— Значи сега е мой ред да ти дам разяснения — каза тя, изпитвайки удоволствие да му разкаже за забележителностите в областта. — По-късно ще те заведа до извора на реката и до великите пещери, само че ще ти се наложи да изчакаш отвън.
— Защо? — попита той.
— Това е свещено място за жени. Вътре не се пускат мъже.
Вече нямаше търпение да се прибере у дома и макар че не се бавеха по пътя, тя оглеждаше внимателно всичко — какъв бе видът на земята, докъде бе стигнало прибирането на реколтата, какво бе състоянието на волове и деца. В сравнение с предишната година, когато се бе върнала с Шизука, нещата се бяха пооправили, но все още имаше множество признаци за бедност и занемареност.
„Аз ги изоставих, помисли си тя с чувство за вина. Трябваше да си дойда по-рано.“ Спомни си за устремното си бягство към Тераяма през пролетта — все едно е била друг човек, омагьосан.
Амано бе пратил двама мъже напред и Шоджи Кийоши — главният васал на имението — вече чакаше при портите на къщата й. Той я поздрави изненадан и както й се стори — хладно. Жените от домакинството бяха застанали в редица в градината, но сестрите й не се виждаха никъде, Аяме — също.