Раку изцвили, извръщайки глава към конюшните и наводнените ливади, където бе препускал през зимата. Амано пристъпи напред, за да й помогне да слезе от коня. Хироши се смъкна от гърба на дорестия кон, който се опита да ритне съседния.
— Къде са сестрите ми? — попита рязко Каеде, прекъсвайки с жест глухите поздрави на жените.
Никой не отговори. Откъм камфоровото дърво при портите се разнасяше настоятелен и изнервящ зов на конска сврака.
— Господарке Ширакава… — подхвана Шоджи.
Тя се извърна рязко към него:
— Къде са?
— Казаха ни… наредили сте им по пратеник да отидат при владетеля Фудживара.
— Нищо такова не съм правила! Откога са там?
— Най-малко от два месеца — той погледна конниците и слугите. — Трябва да разговаряме насаме.
— Да, незабавно — съгласи се тя.
Една от жените изтича напред с купа вода.
— Добре дошли у дома, господарке Ширакава.
Каеде изми нозете си и стъпи на верандата. Започваше да я обзема безпокойство. Къщата бе странно тиха. Искаше да чуе гласовете на Хана и Аи; едва сега си даде сметка, колко й бяха липсвали.
Беше скоро след пладне. Тя се разпореди придружителите й да бъдат нахранени, а конете — напоени, след което да бъдат на разположение, в случай че й потрябват. Отведе Хироши в собствената си стая и му нареди да остане там с архива, докато тя разговаря с Шоджи. Самата тя не чувстваше никакъв глад, но каза на жените да отнесат храна на момчето. После отиде в някогашната стая на баща си и прати да повикат Шоджи.
Стаята изглеждаше така, все едно някой току-що бе излязъл от нея. На писалището лежеше четчица. Хана вероятно бе продължила с уроците си дори след заминаването й. Тя взе четчицата и се взря разсеяно в нея, когато Шоджи похлопа на вратата. Влезе, коленичи пред нея и взе да се извинява.
— Нямахме представа, че това не е ваше желание. Стори ни се съвсем правдоподобно. Самият владетел Фудживара дойде и разговаря с Аи…
Помисли си, че долавя неискреност в гласа му.
— Защо ги е поканил? Какво искаше от тях? — гласът й трепереше.
— Вие самата често ходехте там… — отвърна Шоджи.
— Всичко се промени оттогава! — възкликна тя. — Владетелят Отори и аз сключихме брак в Тераяма. Установихме се в Маруяма. Сигурно си чул за това.
— Беше ми трудно да го повярвам — отвърна той. — След като всички смятаха, че сте сгодена за владетеля Фудживара и ще се омъжите за него…
— Не е имало никакъв годеж! — възкликна тя гневно. — Как смееш да поставяш под въпрос брака ми!
Тя видя как мускулчетата около челюстите му се напрегнаха, и си даде сметка, че той бе не по-малко ядосан от нея. Шоджи се приведе напред и изсъска:
— А какво трябваше да си мислим? Научаваме за брак без годеж, без да е било искано или дадено разрешение, без да е присъствал някой от семейството ви. Радвам се, че баща ви вече не е между живите. Вие го убихте със срама, който му навлякохте, но поне този позор му бе спестен…
Той млъкна. Двамата се втренчиха един в друг, еднакво изумени от изблика му.
„Ще трябва да го убия, помисли си Каеде с ужас. Не може да ми говори по този начин и да остане жив. Но се нуждая от него — кой друг би могъл да се грижи за нещата тук вместо мен?“ После я връхлетя страхът, че Шоджи може да се опита да й отнеме имението и зад привидния си гняв скрива амбиция и алчност. Запита се дали бе успял да наложи волята си на мъжете, които те двамата с Кондо бяха събрали през зимата… дали щяха да му се подчинят сега. Щеше й се Кондо да е с нея, но после си даде сметка, че мъжете от Племето заслужават още по-малко доверие от главния васал на баща й. Никой не можеше да й помогне. Опитвайки се да прикрие опасенията си, тя продължи да се взира в Шоджи, докато накрая той сведе поглед, избърса слюнката от устата си и промърмори:
— Простете. Познавам ви, откакто сте се родили. Мой дълг е да ви казвам истината дори когато ми причинява болка.
— Този път ще ти простя — рече тя. — Но всъщност ти посрами баща ми чрез неуважение към неговата наследница. Ако още веднъж си позволиш да ми говориш така, ще ти наредя да си разпориш корема.
— Вие сте само една жена — каза той, уж да я успокои, но всъщност вбесявайки я още повече. — Нямате кой да ви напътства…
— Имам си съпруг — отсече тя. — И нито ти, нито владетелят Фудживара можете да направите каквото и да било, за да промените този факт. Сега иди при него и му кажи, че сестрите ми трябва незабавно да се приберат. Те ще се върнат с мен в Маруяма.