Внезапно в далечината яростно залаяха кучета и след миг къщата се разтресе — този път трусът бе по-дълъг и по-силен от предишния ден.
Каеде изпита онова, което винаги бе чувствала в такива мигове — изненада, удивление, че земята може да трепери подобно на прясна соева извара, и някакъв вид въодушевление, че нищо не е определено или сигурно. Нищо не траеше вечно, дори Фудживара и пълната му със съкровища къща.
Риеко остави гребена и с усилие се изправи на крака. Прислужниците се втурнаха към вратата.
— Елате навън, бързо — подкани я компаньонката й с тревожен глас.
— Защо? — попита Каеде. — Трусът няма да е силен.
Риеко вече беше напуснала стаята. Каеде я чу да нарежда на прислужниците да угасят всички лампи; от паниката гласът й се извисяваше почти в писък. Каеде остана на мястото си, заслушана в шума от тичащи нозе, пронизителни гласове и лаещи кучета. След малко взе гребена и разреса косите си. И понеже главата я болеше, ги остави пуснати.
Робата, в която я бяха преоблекли по-рано, изглеждаше достатъчно подходяща за съзерцаване на луната — беше гълъбовосива, с везани детелини и бледожълти птички. Искаше да впери поглед в луната, да се окъпе в сребристата й светлина, да си припомни как изчезва за три дни и после как отново се завръща на небесния свод.
Слугините бяха оставили отворена вратата към верандата. Каеде излезе навън и коленичи на дървения под, вперила поглед в далечните планини, спомняйки си как бе седяла тук с Фудживара, увита в мечешки кожи, докато снегът се сипеше тихо.
Последва нов лек трус, но тя не изпита страх. Видя как планината потрепери на фона на бледолилавото небе. Тъмните силуети на дърветата в градината се полюшваха, макар че нямаше вятър, и птиците обезпокоени се обаждаха, сякаш бе на разсъмване.
Постепенно тревожният им зов стихна и кучетата замлъкнаха. Тънкият златен сърп на новата луна бе увиснал до вечерницата точно над върховете. Каеде затвори очи. Долови благоуханието на Фудживара, преди да чуе приближаването на домакина. Последваха стъпки и шумолене на коприна. Тя отвори очи.
Той стоеше на няколко крачки от нея и я съзерцаваше с онзи възхитен и алчен поглед, който тя помнеше толкова добре.
— Владетелко Ширакава.
— Владетелю Фудживара — тя отвърна на погледа му малко по-продължително, отколкото бе редно, и после бавно сведе глава, докато челото й опря в пода.
Той се качи на верандата, следван от Мамору, който носеше постелки и възглавници. Едва след като се настани, благородникът й разреши да седне. Протегна ръка и докосна копринената роба.
— Много ви отива. Надявах се да е така. Вие сериозно сте стреснали горкия Мурита, когато сте се появили на кон. Замалко не ви е пронизал по погрешка.
Тя си помисли, че ще припадне от яростта, която внезапно изригна под изкуствено поддържания от билките покой. Да загатва така небрежно и шеговито за убийството на хората й, за Амано, който я познаваше от дете…
— Как смеете да ми причинявате това? — възкликна тя и чу как Мамору ахна стъписан. — Преди три месеца се омъжих за Отори Такео в Тераяма. Съпругът ми ще ви накаже… — тя млъкна, опитвайки се да се овладее.
— Смятах, че ще се полюбуваме на луната, преди да разговаряме — отвърна той, без да реагира на обидния начин, по който се бе обърнала към него. — Къде са прислужниците ви? Защо сте сама?
— Избягаха, когато земята се разтресе — отвърна тя кратко.
— А вие не се ли изплашихте?
— Няма от какво да се плаша. Вие вече сторихте най-лошото, което може да ми бъде сторено.
— Изглежда, ще трябва да говорим още сега — каза той. — Мамору, донеси вино и след това се погрижи да не ни безпокоят — той впери поглед в луната и остана така в нямо съзерцание до връщането на Мамору. Когато младият мъж се оттегли в сенките, Фудживара даде знак на Каеде да сипе вино. Отпи и каза: — Вашият брак за човека, който нарича себе си Отори Такео, е отменен. Той е сключен без нужното разрешение и е обявен за несъстоятелен.
— От кого?
— От владетеля Араи, от вашия собствен главен васал Шоджи и от мен. Членовете на клана Отори вече са се отрекли от Такео и са обявили осиновяването му за незаконно. По общо мнение трябваше да заплатите със смъртта си за неподчинението си към Араи и неверността си към мен, особено след като се разчу, че имате участие в смъртта на Ийда.