— Имахме споразумение да не разкривате тайните ми пред никого — каза тя.
— Аз пък си мислех, че имаме споразумение да се оженим…
Не можеше да му отговори, без да го оскърби още повече, а и думите му всъщност я стреснаха. Великолепно си даваше сметка, че той можеше да заповяда да я убият под напора на внезапна прищявка. Никой нямаше да посмее нито да откаже да се подчини на подобна заповед, нито после да го съди.
Той се възползва от объркването й и продължи:
— Вероятно си давате сметка за уважението, което изпитвам към вас. Успях да постигна своеобразна сделка с Араи. Той се съгласи да ви пощади, ако се оженя за вас и ви държа в уединение. А междувременно аз ще подкрепя каузата му пред императора. В замяна пратих при него сестрите ви…
— Хана и Аи? Пратили сте ги при Араи? И те са в Инуяма?
— Смятам, че е съвсем обичайно жени да бъдат пращани като заложници — отвърна той. — Между другото Араи се вбеси, когато си позволихте да задържите племенника на Акита като свой заложник. Можеше да се окаже добър ход, но вие провалихте всичко, когато го освободихте толкова прибързано през пролетта. Единственото, което постигнахте тогава, бе да нанесете още по-голямо оскърбление на Араи и на васалите му. А навремето той е бил ваш защитник, ако не се лъжа? Беше много безразсъдно да се отнесете към него толкова зле.
— Сега вече ми е ясно, че Шоджи ме е предал — каза тя горчиво. — Племенникът на Акита при никакви обстоятелства не трябваше да бъде освобождаван.
— Твърде сурова сте към Шоджи — гласът на Фудживара бе благ и спокоен. — Той правеше онова, което смяташе за правилно по отношение на вас и вашето семейство. Както и всички ние. Бих желал нашият брак да бъде сключен колкото се може по-скоро… още преди края на седмицата. Риеко ще ви даде напътствия относно облеклото и поведението.
Тя почувства как отчаянието се спуска върху нея подобно на ловджийска мрежа върху дива патица.
— Всички мъже, които по някакъв начин са били свързани с мен, вече са покойници, с изключение на законния ми съпруг, владетеля Отори Такео. Не ви ли е страх?
— Хората говорят, че умират онези мъже, които ви пожелаят, ала аз не изпитвам към вас никакво плътско желание, не ми трябват повече деца. Бракът ни цели единствено да запази живота ви, тоест ще бъде такъв само формално — той отпи отново и остави чашата си на пода. — Сега би било подобаващо да изразите своята благодарност.
— Ще бъда просто едно от вашите притежания?
— Владетелко Ширакава, вие сте от малцината, с които съм споделил своите ценности… и единствената жена. Знаете колко държа да ги пазя далеч от очите на света, защитени, скрити… — сърцето й се сви, но тя не каза нищо. — И не си мислете, че Такео ще дойде да ви спаси. Араи е твърдо решен да го накаже. Сега организира унищожението му. Владенията Маруяма и Ширакава ще ми бъдат предоставени с право на собственост в качеството ми на ваш съпруг — той я обгърна с поглед, сякаш искаше да вкуси всяка капка от страданието й. — О, да, Араи е поредният мъж, който ще загине, защото ви е пожелал, но преди това Такео ще е мъртъв.
По време на посещенията си миналата зима Каеде бе изучавала внимателно Фудживара и познаваше в подробности различните му изражения. На него му харесваше да смята, че изглежда безстрастен и че владее безупречно всичките си емоции, но тя се бе усъвършенствала в тълкуването на състоянията му. Долови нотка на жестокост в гласа му и скрита наслада в думите му. Беше я чувала и по-рано, когато бе споменавала името на Такео. Смяташе, че по някакъв начин той бе обсебен от Такео, слушайки нейните разкази за тайните й преживявания, докато земята бе покрита с дебела снежна пелена, а от стрехите се спускаха висулки, дълги колкото човешки нозе. В онези мигове виждаше блясъка на желанието в очите му, чувстваше го в полуотворените му уста, в начина, по който езикът му се заобляше около името. Сега осъзна, че благородникът желае смъртта на Такео. Тя щеше да му достави искрена наслада и да го освободи от това обсебване. А и без всякакво съмнение собствените й страдания щяха да засилят удоволствието му.
В този момент реши две неща — нямаше да му показва чувствата си и щеше да оцелее. Щеше да се подчини на волята му, за да го лиши от основание да сложи край на живота й, преди да дойде Такео, и никога нямаше да достави удоволствие нито на него, нито на онази дяволска жена, която й бе пратил, като им покажеше колко дълбоко е страданието й.