За миг остави очите й да се изпълнят с презрение, когато впери поглед във Фудживара, след което се отдаде на безмълвно съзерцание на новата луна.
Брачната церемония се състоя няколко дни по-късно. Каеде пиеше отварите, които й вареше Ишида, благодарна за безчувствеността, която я обземаше от тях. Беше решила да не изпитва нищо, да стане като лед, спомняйки си колко отдавна беше, когато погледът на Такео я бе запратил в онзи дълбок студен сън. Не винеше нито Ишида, нито Мамору за ролята, която играеха в затворничеството й, защото знаеше, че са обвързани със същия суров кодекс както тя, но си даде дума, че един ден ще накара Мурита да си плати за убийството на хората й и на Раку; освен това намрази Риеко.
Наблюдаваше се отстрани как участва в сватбените ритуали, все едно бе кукла на конци, движена по сцена. Семейството й бе представено от Шоджи и още двама нейни васали — знаеше, че единият е брат на Хирогава — мъжа, когото Кондо бе екзекутирал по нейна заповед, след като той бе отказал да й служи още в деня на смъртта на баща й. „Трябваше да убия цялото им семейство, помисли си тя с горчивина, а аз ги пощадих само за да ги превърна в свои врагове.“ Присъстваха и други, високопоставени лица, за които реши, че са изпратени от Араи. Те не й оказаха никакво внимание, нито й бяха представени. Това я накара да си даде ясна сметка за новото си положение — вече не беше господарка на владение, не беше съюзник на своя съпруг и равна нему, а втората жена на благородник и животът й щеше да се изчерпва с онова, което той благоволеше да й позволи.
Церемонията беше изискана, далеч по-пищна от сватбата й в Тераяма. Молитвите и припяването сякаш нямаха край. От тамяна и звънчетата й се зави свят и когато трябваше да изпълни ритуала с трите чаши вино, разменяйки ги три пъти със своя нов съпруг, я беше страх, че ще припадне. През цялата седмица беше яла толкова малко, че се чувстваше като призрак.
Денят бе необичайно душен и тежък. Привечер заваля проливен дъжд.
Беше взета от светилището в паланкин, след което Риеко и другите жени я съблякоха и изкъпаха. Втриха ароматни кремове в кожата й и парфюмираха косите й. Облякоха я в нощни роби, още по-разкошни от онези, които обикновено носеше през деня. После я отведоха в нови помещения навътре в резиденцията, които изобщо не бе виждала и дори не подозираше за съществуването им. Бяха току-що ремонтирани. Гредите и изпъкналите орнаменти по тавана грееха в златен варак, преградите бяха изрисувани с птици и цветя, а сламените постелки бяха нови и ухаеха. От проливния дъжд навън стаите тънеха в сумрак, но върху богато гравирани метални стойки горяха дузини лампи.
— Всичко това е за вас — каза Риеко с нотка на завист в гласа.
Каеде не отвърна. Искаше й се да попита: „С каква цел, след като е ясно, че никога няма да си легне с мен?“, но какво я засягаше Риеко? После й хрумна друга мисъл — може би той възнамеряваше да го стори само веднъж, както бе постъпил с първата си съпруга, за да зачене сина си. Разтрепери се от отвращение и страх.
— Няма от какво да се страхувате — рече подигравателно Риеко. — Не е като да не знаете какво да очаквате от брака. Е, ако бяхте девица, каквато трябваше да бъдете…
Каеде не можеше да повярва, че жената си позволяваше да й говори по този начин, и то пред слугините.
— Отпрати прислужниците — нареди тя и когато останаха сами добави: — Ако ме оскърбиш отново, ще се погрижа да бъдеш изхвърлена.
Риеко се изсмя с изкуствения си напевен смях:
— Не мисля, че господарката схваща добре положението си. Владетелят Фудживара никога няма да ме изхвърли. На ваше място повече щях да се страхувам за собственото си бъдеще. Ако си позволите каквото и да било нарушение… ако поведението ви и в най-малка степен не отговаря на онова, което се очаква от съпругата на владетеля Фудживара… може вие да се окажете изхвърлена. Смятате се за много смела и си мислите, че ще имате куража да отнемете собствения си живот. Нека ви кажа, повечето жени се провалят. Вкопчваме се в живота, защото сме слаби същества и никога не сме готови да се разделим с него — тя взе една лампа и я вдигна така, че светлината да пада върху лицето на Каеде. — Вероятно цял живот са ви разправяли колко красива сте, но сега сте по-малко красива, отколкото бяхте преди седмица, а след година ще е още по-зле. Вече сте достигнали своя връх; отсега нататък красотата ви ще повяхва — тя премести лампата още по-близо до лицето й и Каеде почувства горещината на пламъка върху бузата си. — Сега мога да ви изгоря — изсъска Риеко. — И ще ви прогонят от къщата. Владетелят Фудживара ще ви държи, докато радвате очите му. След това единственото място за жени като вас е публичният дом — Каеде удържа погледа й, без да се отдръпне. Пламъкът трепкаше помежду им. Отвън вятърът се усилваше и внезапен пристъп разклати постройката. Някъде далеч, сякаш в друга земя, виеше куче. Риеко се изсмя отново и остави лампата на пода. — Тъй че не подобава на господарката да ме заплашва с изхвърляне. Но допускам, че сте преуморена. Ще ви простя. Трябва да бъдем добри приятелки, както желае негово благородие. Той ще дойде скоро. Аз ще съм в съседната стая.