Каеде седеше съвършено неподвижно, заслушана в усилващия се вятър. Не можеше да не мисли за своята първа брачна нощ с Такео, за допира на кожата му, за устните му върху врата си, когато повдигна тежките й коси, за удоволствието, което достави на цялото й тяло, преди да проникне в нея и двамата да се слеят в едно. Опита се да възпре спомените, но желанието я бе завладяло и заплашваше да стопи ледената й безчувственост.
Долови стъпки отвън и застина. Беше се заклела да не дава израз на чувствата си, но беше сигурна, че обладаното й от копнеж тяло по някакъв начин щеше да я издаде.
Оставяйки слугите си отвън, Фудживара пристъпи в стаята. Каеде незабавно се поклони доземи пред него, стараейки се да скрие лицето си, но самият акт на покорство я накара да затрепери още по-силно.
След благородника влезе Мамору, носейки в ръце украсено с дърворезба ковчеже от мека дървесина. Постави го на пода, поклони се дълбоко и отстъпвайки заднешком на колене, се оттегли към вратата на съседната стая.
— Седни, моя скъпа съпруго — каза владетелят Фудживара. Каеде се подчини и вдигайки глава, видя как Риеко подаде през вратата стъкленица с вино на Мамору. Жената се поклони и все така на колене изчезна в другата стая, но без да престава да подслушва. Мамору наля вино и Фудживара отпи, съзерцавайки Каеде с възхита. Момъкът й подаде чаша и тя я поднесе към устните си. Вкусът бе сладък и силен. Тя отпи съвсем малка глътка. Изглежда, всичко бе замислено да разпали огъня в тялото й. — Смятам, че никога не е изглеждала толкова прекрасна — отбеляза Фудживара към Мамору. — Обърни внимание как страданието е подчертало съвършената форма на лицето й. Очите са станали по-изразителни, а устата — по-женствена. Ще е предизвикателство да изобразиш това — Мамору се поклони, без да отговори. След кратко мълчание Фудживара каза: — Остави ни сами — и когато младият мъж напусна стаята, благородникът взе ковчежето и се изправи. — Ела — рече й той.
Тя го последва като сомнамбул. Невидим слуга плъзна встрани преградата в дъното на стаята и те влязоха в друго помещение. Вътре брачното ложе вече беше приготвено, застлано с копринени завивки. Стаята бе наситена с тежък аромат. Преградите се затвориха и те отново бяха сами.
— Няма защо да се тревожиш, излишно е — каза Фудживара. — Или може би съм те преценил погрешно и онова, което изпитваш, е разочарование.
За първи път тя усети жилото на презрението му. Той бе разтълкувал правилно състоянието й, бе отгатнал желанието й. Заля я гореща вълна.
— Седни — рече той. Тя се отпусна на земята, като нарочно не вдигаше поглед. Той също седна и постави ковчежето помежду им. — Трябва да прекараме известно време заедно. Чиста формалност — Каеде не отвърна, тъй като не знаеше какво да каже. — Говори — нареди той. — Разкажи ми нещо интересно или забавно.
Изглеждаше абсолютно невъзможно. Накрая тя попита:
— Може ли да задам на владетеля Фудживара един въпрос?
— Може.
— Какво да правя тук? Как да прекарвам дните си?
— В дейности, които са обичайни за жените. Риеко ще ти обясни.
— Може ли да продължа обучението си?
— Мисля, че образоването на едно момиче е грешка. То явно не е усъвършенствало характера ти. Но можеш да четеш по малко… Конфуций например.
Вятърът задуха по-силно. Тук, в средата на къщата, те бяха защитени от пълната му мощ, но дори и при това положение гредите и колоните се заклатиха и покривът заскърца.
— Може ли да видя сестрите си?
— Когато владетелят Араи приключи кампанията си срещу Отори, след около година може да отидем в Инуяма.