Бях отпратил всички останали, за да мога да разговарям насаме с Хироши, и сега му казах да дойде по-близо до мен.
— Дай ми дума, че ще запазиш в пълна тайна онова, което ще си кажем.
— Кълна се! — възкликна той и добави поривисто: — Владетелю Отори, аз вече ви дължа живота си. Ще направя всичко, за да ви помогна да спасите господарката Отори.
— Ние ще я спасим — рекох. — Тръгваме утре.
— Вземете ме с вас — помоли той.
Бях изкушен, но не мислех, че е достатъчно добре.
— Не, ти оставаш тук.
За момент изглеждаше така, сякаш се канеше да възрази, но после размисли и прехапа устни.
— Архивът, които жена ми преписваше… взе ли го със себе си?
Той зашепна:
— Отнесохме и оригиналите, и копията. Скрихме ги в Ширакава, в свещените пещери.
Благослових Каеде в сърцето си за мъдростта и предвидливостта й.
— Някой друг знае ли за това?
Той поклати глава.
— И ти би могъл да ги намериш отново?
— Разбира се.
— Не бива да казваш на никого къде са. Някой ден ще отидем там заедно, за да ги приберем.
— Тогава можем да накажем Шоджи — рече той радостно и след миг добави: — Владетелю Отори, може ли да ви питам нещо?
— Разбира се.
— В деня, когато татко умря, мъжете, които убиха стражите, някак ставаха невидими. Вие можете ли като тях?
— Защо питаш? Мислиш ли, че мога?
— Жените в стаята днес казаха, че сте магьосник… простете ми. Но вие можете да правите куп странни неща, като това да ме приспите — той ме погледна и се намръщи. — Това не беше обикновен сън; беше като на живо и разбрах неща, които никога не съм знаел. Ако можете да ставате невидим, ще научите ли и мен?
— Някои неща не могат да се научат — рекох. — Това са дарби, които са вродени. Ти вече имаш много умения и си възпитан по най-добрия начин.
Нещо в думите ми внезапно изпълни очите му със сълзи.
— Казаха ми, че Джиро е мъртъв.
— Да, беше убит от човек, който се целеше в мен.
— И вие отмъстихте на убиеца?
— Бях го осъдил на смърт, но той вече умираше. Отхапа си езика — очите на Хироши заблестяха. Исках да му обясня за болката, която изпитах заради смъртта на Хаджиме и Джиро, за отвращението си от този безкраен кръговрат от кръвопролитие и отмъщение, но не мислех, че като син на воин той бе способен да ме разбере, дори и след съня на Кикута, а и трябваше да го питам още нещо. — Много хора ли ме смятат за магьосник?
— Някои го споменават шепнешком — призна той. — Най-вече жени и глупаци.
— Опасявам се от липса на достатъчна преданост в крепостта. Затова искам да те оставя тук. Ако смяташ, че има някаква опасност Маруяма да мине на страната на Араи, докато ме няма, ме извести.
Хироши се втренчи в мен:
— Никой тук няма да предаде владетеля Отори.
— Ще ми се и аз да можех да съм толкова сигурен.
— Ще препусна и ще ви намеря лично.
— Само че този път гледай да си вземеш спокоен кон.
Изпратих го обратно в къщата на чичо му и наредих да донесат храна. Макото се върна да докладва за подготовката — всичко беше готово за ранното ни заминаване. Само че след вечеря отново се опита да ме разубеди.
— Това е пълно безумие. Няма да кажа нито дума оттук нататък и ще тръгна с теб, но да нападнеш един благородник, чиято годеница си откраднал…
— Ние се оженихме законно. Безумие е това, което е сторил той.
— Не те ли предупредих в Тераяма как гледа светът на един такъв брак? Собствената ти прибързаност те доведе дотук и ще те докара до пълен провал, ако упорстваш с нея.
— Сигурен ли си, че не ревността те е движила тогава, както и сега? Моята любов към Каеде винаги те е изпълвала с омерзение.
— Само защото тя ще унищожи и двама ви — отвърна той тихо. — Страстта ти те заслепява за всичко. Ти сбърка. По-добре би било да го приемеш и да се опиташ да сключиш примирие с Араи. Не забравяй, че той сигурно е задържал братята Мийоши като заложници. Нападнеш ли владетеля Фудживара, това само ще го вбеси още повече…
— Не ми давай подобни съвети! — възкликнах гневно. — Да се примиря, че са ми отнели съпругата? Целият свят ще ме презира. По-скоро бих умрял!
— Вероятно ще измрем до един — отвърна той. — Съжалявам, че трябва да ти кажа всичко това, Такео, но го смятам за свой дълг. В същото време съм ти казвал неведнъж, че твоята кауза е и моя, и ще те следвам, каквото и да си решил да правиш.