— Както и аз към теб. Ще ми се да можех да облекча мъката ти.
— Нищо не може да я облекчи. Никога няма да я превъзмогна. Трябва или да последвам дъщеря си в смъртта, или да живея със скръбта си, както всички. А междувременно… — той въздъхна дълбоко.
Останалите обитатели на къщата вече си бяха легнали. Беше малко по-хладно и преградите останаха отворени, за да улавят лекия ветрец, който от време на време полъхваше от планината. Отстрани до Кенджи гореше една-единствена лампа. Шизука се приближи леко, за да може да вижда поне част от лицето му.
— Какво? — подкани го тя.
Той, изглежда, беше решил да смени темата.
— Пожертвах Шигеру, като го предадох на Кикута в името на съюза. Сега те ми отнеха и дъщерята — и отново млъкна.
— Какво възнамеряваш да правиш?
— Момчето е мой внук… единственият, когото ще имам. Трудно ми е да приема, че е безвъзвратно загубен за клана Муто. Предполагам, че и баща му ще прояви някакъв интерес към него, доколкото познавам Такео. Казах вече, че няма да се опитвам да убивам Такео; това отчасти е причината, поради която се крия тук цяло лято. Сега ще отида по-далеч: искам фамилията Муто да постигне споразумение с Такео, да сключи примирие с него.
— И да тръгнем срещу Кикута?
— Никога повече няма да действам в съюз с тях. Ако Такео може да ги унищожи, ще направя всичко, което е по силите ми, за да му помогна.
Тя видя нещо в изражението му и разбра, че той се надява Такео да му предостави отмъщението, за което жадуваше.
— Решил си да унищожиш Племето — прошепна тя.
— Ние вече се самоунищожаваме — каза той мрачно. — Освен това всичко около нас се променя. Мисля, че се намираме в края на една ера. Когато тази война приключи, победителят ще управлява Трите провинции. Такео иска да получи наследството си и да накаже чичовците на Шигеру, но който и да оглави клана Отори, ще трябва да се сражава с Араи — Отори или ще победят, или ще бъдат разбити и напълно унищожени, тъй като няма да настъпи мир, докато те едва се удържат на границата.
— Изглежда, Кикута подкрепят владетелите Отори против Такео?
— Да, чух, че лично Котаро е пристигнал в Хаги. Мисля, че в края на краищата Араи няма да постигне успех срещу клана Отори. Те имат известни законни основания да претендират за Трите провинции по силата на потомствената си връзка с двора на императора. Джато — мечът на Шигеру — е бил изкован и дарен в знак на признание на това още преди стотици години — той замълча и устните му се изкривиха в лека усмивка. — Но мечът намери Такео. Не отиде при Шоичи или при Масахиро — обърна се към нея и се усмихна още по-широко. — Ще ти разкажа една история. Може и да знаеш, че се запознах с Шигеру по време на битката при Яегахара. Бях двайсет и пет годишен, а той — сигурно на деветнайсет. Работех като шпионин и таен пратеник на Ногучи, които тогава бяха съюзници на Отори. Вече знаех, че по време на битката ще преминат на противниковата страна и ще застанат срещу доскорошните си съюзници, предоставяйки победата на Ийда и причинявайки смъртта на хиляди. Винаги съм се пазел от оценки в нашия занаят, но дълбочината на това предателство предизвика любопитството ми. Има нещо отвратително в осъществяването на един подобен акт и аз обичам да го наблюдавам. Исках да видя лицето на Отори Шигемори, когато Ногучи се обърнеха срещу тях. Така че с този доста низък мотив се озовах в разгара на битката. Повечето време бях невидим. Трябва да заявя, че има нещо изключително вълнуващо да се намираш в центъра на едно сражение, при това неуловим за сетивата на другите. Съзрях Шигемори; зърнах изражението на лицето му в мига, когато осъзна, че всичко е загубено. Видях го да рухва. Мечът му, който бе добре известен и мнозина желаеха, излетя от ръката му в момента на смъртта му и падна в краката ми. Аз го вдигнах. Той сякаш залепна в дланта ми, все още топъл от ръката на своя господар. Каза ми, че трябва да го пазя и да открия истинския му собственик.
— Проговорил ти е?
— Само така мога да опиша усещането. След като Шигемори умря, Отори изпаднаха в безумно отчаяние. Битката се вихреше още няколко часа, които аз прекарах в дирене на Шигеру. Познах го — бях го виждал веднъж, няколко години по-рано, докато тренираше в планината с Мацуда. Но отидох при него едва когато сражението свърши. Хората на Ийда вече го диреха навсякъде. Ако го обявяха за убит в сражението, това щеше да е удобно за всички.